¹Mhirizhonga yakati yamira, Pauro akadanira kwaari vadzidzi, akavambundikira, ndokubuda kuti aende Makedhonia.

¹След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

²Zvino wakati agura nemativi iwawo, avakurudzira zvikuru nemashoko mazhinji, akasvika Girisi.

²И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

³Akati agara mwedzi mitatu, zano raitwa nevaJudha pamusoro pake, ava kuda kuenda Siria nechikepe, akazvipira kudzokera nepaMakedhonia.

³И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

⁴Akaperekedzwa naSopatro weBheriya, neveTesaronika, Arisitako naSekundo, naGayo weDhebhe, naTimotio; uye Tikiko naTrofimo veAsia.

⁴И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁵Ivo vakatungamira vakatimirira paTroasi.

⁵А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁶Asi isu takabva Firipi nechikepe mushure memazuva ezvingwa zvisina mbiriso; tikasvika kwavari paTroasi mumazuva mashanu; patakagara mazuva manomwe.

⁶и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁷Zvino nemusi wekutanga wevhiki, vadzidzi vaungana kumedura chingwa, Pauro akaparidza kwavari, akagadzirira kuenda chifume; akaredzva mharidzo kusvikira pakati peusiku.

⁷И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁸Kwakange kune mwenje mizhinji muimba yekumusoro mavakange vakaungana.

⁸И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁹Zvino pahwindo pakange pagere rimwe jaya rainzi Yutiko, rikabatwa nehope kwazvo, zvino Pauro wakati achiramba achiparidza, iro rikakundwa nehope, rikawira pasi, kubva panhurikwa yechitatu, rikasimudzwa rafa.

⁹И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

¹⁰Ipapo Pauro akaburuka akawira pamusoro paro, akarimbundikira akati: Musazvinetsa, nekuti mweya waro uri mariri.

¹⁰Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹¹Zvino wakati akwirazve kumusoro, akamedura chingwa akadya, akataura nguva refu kusvikira kuchiedza, saizvozvo wakaenda.

¹¹След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

¹²Vakauya nemukomana ari mupenyu, vakanyaradzwa zvisati zviri zvishoma.

¹²А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹³Asi isu takatungamira kuchikepe, tikaenda nechikepe Aso, takananga kukwidza Pauro ipapo, nekuti wakange araira saizvozvo, iye achida kufamba netsoka.

¹³А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹⁴Zvino wakati asangana nesu paAso, tikamukwidza, tikandosvika Mitirene;

¹⁴И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁵tikabva ipapo nechikepe, fume tikasvika pakatarisana neKiyo; fume tikasvika paSamo; ndokugara paTrogiriamu chifume tikasvika Mireto.

¹⁵И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁶Nekuti Pauro wakange akazvipira kupfuura Efeso nechikepe, nekuti wakange asingadi kupedza nguva paAsia; nekuti waimhanya kuti kana zvichibvira ave paJerusarema nezuva rePendekosita.

¹⁶Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁷Zvino ari paMireto akatumira Efeso akadana vakuru vekereke.

¹⁷А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁸Zvino vakati vasvika kwaari, akati kwavari: Munoziva kubva pazuva rekutanga randakasvika paAsia, mugariro wandakaita pakati penyu nguva dzose,

¹⁸И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁹ndichibatira Ishe nekuzvininipisa kose, nemisodzi mizhinji, nemiedzo yakandiwira nerangano dzakaipa dzevaJudha;

¹⁹в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

²⁰kuti handina sei kuvanza zvingakubatsirai asi ndakakuratidzai nekukudzidzisai pachena dzimba nedzimba;

²⁰как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²¹ndichipupura kwazvo zvose kuvaJudha nekuvaGiriki, kutendeukira kuna Mwari, nerutendo kuna Ishe wedu Jesu Kristu.

²¹като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²²Zvino tarirai, ndinoenda kuJerusarema ndakasungwa mumweya, ndisingazivi zvichandiwira ikoko,

²²И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²³asi kuti Mweya Mutsvene unondipupurira kwazvo muguta rimwe nerimwe, kuti zvisungo nenhamo zvakandigarira.

²³освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²⁴Asi handirangariri chinhu pane izvi, uye handiverengi kuti upenyu hwangu hunokosha kwandiri kuti ndipedze rwendo rwangu nemufaro nebasa randakagamuchira kuna Ishe Jesu rekupupura kwazvo evhangeri yenyasha dzaMwari.

²⁴Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁵Zvino tarirai, ndinoziva kuti imwi mose vandakafamba pakati penyu ndichiparidza ushe hwaMwari, hamuchazooni chiso changuzve.

²⁵И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

²⁶Naizvozvo ndinokupupurirai nhasi kuti ndakachena paropa revanhu vose;

²⁶Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁷nekuti handina kuvanza kukuparidzirai zano rose raMwari.

²⁷защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁸Naizvozvo zvichenjererei imwi, neboka rose pamusoro paro Mweya Mutsene pawakakuitai vatariri, kuti mufudze kereke yaMwari, yaakatenga neropa rake.

²⁸Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁹Nekuti ndinoziva izvi kuti kana ndaenda mapumhi anorura achapinda pakati penyu asingaregi boka.

²⁹Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

³⁰Uye pakati penyu pachamuka varume vachataura zvinhu zvinotsausa, kuti vakwezve vadzidzi vavatevere.

³⁰и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³¹Naizvozvo rindai, murangarire kuti munguva yemakore matatu handina kurega siku nesikati kuyambira umwe neumwe nemisodzi.

³¹Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

³²Uye ikozvino hama ndinokukumikidzai kuna Ishe, nekushoko renyasha dzake, iro rinogona kukuvakai, nekukupai nhaka pakati pevakaitwa vatsvene vose.

³²И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

³³Handina kuchiva sirivheri kana ndarama kana nguvo yemunhu.

³³Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³⁴Imwi mumene munoziva kuti maoko awa akabatira kushaiwa kwangu nekwevanhu vandaiva navo.

³⁴Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

³⁵Pazvinhu zvose ndakakuratidzai, kuti muchibata saizvozvi munofanira kubatsira vasina simba, nekurangarira mashoko aIshe Jesu, kuti iye wakati: Kwakaropafadzwa kupa kupfuura kugamuchira.

³⁵Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

³⁶Zvino wakati ataura saizvozvi, akafugama, akanyengetera navo vose.

³⁶Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁷Vakachema zvikuru vose; vakawira pamutsipa waPauro vakamutsvoda,

³⁷И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁸vachishungurudzika kwazvo neshoko raakataura, kuti havachazooni chiso chakezve. Ipapo vakamuperekedza kuchikepe.

³⁸наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.