¹Zvino mupristi mukuru akati: Zvinhu izvi zvakadai here?

¹Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

²Zvino akati: Varume, hama nemadzibaba, teererai. Mwari wekubwinya wakaonekwa kuna baba vedu Abhurahamu vari muMesopotamia, vasati vagara Harani,

²А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

³akati kwavari: Buda munyika yako nekuhama dzako, uuye kunyika yandichakuratidza.

³"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

⁴Zvino vakabuda munyika yevaKaradhia, vakagara muHarani; zvino kubva ipapo shure kwekufa kwababa vavo, wakavabvisira kunyika iyi yamunogara imwi ikozvino;

⁴Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁵asi haana kuvapa nhaka mairi, kwete kunyange chitsiko chetsoka, asi wakavavimbisa kuvapa iyo ive yavo, neyembeu yavo shure kwavo, vasati vava nemwana.

⁵И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁶Mwari ndokutaura seizvi, kuti mbeu yavo ichava vatorwa kunyika yeumweni, uye ichaiita nhapwa nekuibata zvakaipa makore mazana mana;

⁶И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁷asi rudzi urwo rwavachava varanda kwarwuri ndicharwutonga ini, wakadaro Mwari; uye shure kweizvozvo vachabuda vagondishumira panzvimbo ino.

⁷Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁸Zvino akavapa sungano yedzingiso, naizvozvo vakabereka Isaka, vakamudzingisa zuva rerusere; naIsaka Jakobho; naJakobho mateteguru gumi nemaviri.

⁸И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁹Mateteguru akazadzwa negodo, vakatengesa Josefa kuEgipita; asi Mwari waiva naye.

⁹А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

¹⁰Akamusunungura pamatambudziko ake ose, akamupa nyasha nenjere pamberi paFarao mambo weEgipita; ndokumuita mutungamiriri pamusoro peEgipita neimba yake yose.

¹⁰и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹¹Zvino kwakauya nzara panyika yose yeEgipita neKanani, nedambudziko guru; madzibaba edu akasawana chikafu.

¹¹И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹²Asi Jakobho wakati anzwa kuti kwaiva nezviyo kuEgipita, wakatuma madzibaba edu kwekutanga.

¹²А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹³Zvino kwechipiri Josefa wakaziviswa kuvanakomana vababa vake; uye rudzi rwaJosefa rwukaziviswa kuna Farao.

¹³и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹⁴Zvino Josefa akatumira akadana baba vake Jakobho nehama dzake dzose, vane mweya makumi manomwe nemishanu.

¹⁴Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁵Zvino Jakobho akaburukira Egipita, ndokufa iye nemadzibaba edu;

¹⁵И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁶uye vakatakurirwa Shekemi, vakaradzikwa paguva Abhurahamu raakange atenga nemutengo wesirivheri kuvanakomana vaEmori weShekemi.

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁷Zvino nguva yechivimbiso yakati yaswedera Mwari chaakange apikira kuna Abhurahamu, vanhu vakakura, vakawanda muEgipita,

¹⁷А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

¹⁸kusvikira umwe mambo amuka wakange asingazivi Josefa.

¹⁸докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁹Ndiye wakabata rudzi rwedu nemanomano, akatambudza madzibaba edu, chivarasisa vacheche vavo kuti varege kurarama.

¹⁹Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

²⁰Munguva iyoyo Mozisi wakaberekwa, uye wakange akanaka kuna Mwari; ndokurerwa mumba mababa vake mwedzi mitatu.

²⁰В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²¹Zvino wakati araswa, mukunda waFarao akamunonga, akazvirerera iye kuti ave mwanakomana.

²¹И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²²Mozisi akadzidziswa muuchenjeri hwese hwevaEgipita; akava nesimba pamashoko nepamabasa.

²²И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²³Zvino makore makumi mana akati asvika kwaari, zvakasvika mumoyo make kushanyira hama dzake, vana vaIsraeri.

²³А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²⁴Zvino achiona umwe achiitirwa zvisakarurama, akamurwira ndokutsivira wakange achitambudzwa, akarova muEgipita;

²⁴И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁵zvino waifunga kuti hama dzake dzichanzwisisa kuti Mwari unovapa ruponeso neruoko rwake; asi havana kunzwisisa.

²⁵мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁶Zvino zuva raitevera wakazvionesa kwavari vachirwa, akavayananisa nesimba achiti: Varume, imwi muri hama; munoitiranirei zvisakarurama?

²⁶На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁷Zvino iye wakange achiitira umwe wake zvakaipa wakamusundidzira achiti: Ndiani wakuita mutungamiriri nemutongi pamusoro pedu?

²⁷А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸Iwe unoda kundiuraya, sezvo wakauraya muEgipita zuro here?

²⁸И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁹Zvino neshoko iri Mozisi wakatiza, ndokuva mutorwa munyika yeMidhiani, kwaakabereka vanakomana vaviri.

²⁹Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

³⁰Zvino makore makumi mana akati azadziswa, kwakaonekwa kwaari murenje regomo Sinai mutumwa waIshe mumurazvo wemoto wemugwenzi.

³⁰И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³¹Mozisi wakati aona, akashamisika nechionekwa ichi; zvino paaiswedera kunocherekedza, inzwi raIshe rikasvika kwaari richiti:

³¹А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³²Ndini Mwari wemadzibaba ako, Mwari waAbhurahamu, naMwari waIsaka, naMwari waJakobho. Zvino Mozisi akadedera akasashinga kucherekedza.

³²"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³³Zvino Ishe akati kwaari: Kurura shangu patsoka dzako, nekuti nzvimbo yaumire pairi ivhu dzvene.

³³И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³⁴Ndaonesesa dambudziko revanhu vangu vari muEgipita, ndikanzwa kugomera kwavo, zvino ndaburuka kuzovasunungura; ikozvino uya, ndichakutuma kuEgipita.

³⁴Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁵Uyu Mozisi wavakaramba vachiti: Ndiani wakakuita mutungamiri nemutongi? ndiye Mwari waakatuma kuva mutungamiriri nemudzukunuri neruoko rwemutumwa, wakaonekwa kwaari mugwenzi.

³⁵Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁶Iye akavabudisa, aita zvishamiso nezviratidzo munyika yeEgipita nemuGungwa Dzvuku, nemurenje makore makumi mana.

³⁶Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁷Ndiye uya Mozisi wakati kuvana vaIsraeri: Ishe Mwari wenyu uchakumutsirai Muporofita pahama dzenyu, wakafanana neni; muchamunzwa iye.

³⁷Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

³⁸Uyu ndiye wakange ari mukereke murenje, ane mutumwa wakataura naye mugomo Sinai uye nemadzibaba edu; wakagamuchira mashoko mapenyu kuti atipe.

³⁸Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁹Ndiye madzibaba edu wavakange vasingadi kuteerera; asi vakamusundidzira parutivi, vakadzokera kuEgipita mumoyo yavo.

³⁹когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

⁴⁰Vachiti kuna Aroni: Tiitire vamwari vachatitungamirira; nekuti Mozisi uyu wakatibudisa munyika yeEgipita, hatizivi zvamuwira.

⁴⁰казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴¹Zvino vakaita mhuru mumazuva iwayo, vakauisa chibayiro kuchifananidzo, vakafara nemabasa emaoko avo.

⁴¹И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴²Zvino Mwari akafuratira, akavakumikidza kuti vashumire hondo yekudenga, sezvakanyorwa mubhuku revaporofita, zvichinzi: Ko makauisa kwandiri here zvibairo nezvipo makore makumi mana murenje, imwi imba yaIsraeri?

⁴²Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴³Uye makatakura tende raMoroki, nenyeredzi yamwari wenyu Remifani, zvifananidzo zvamakaita kuti muzvinamate; uye ndichakutamisirai mberi kweBhabhironi.

⁴³[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

⁴⁴Madzibaba edu aiva netende reuchapupu murenje, sekuraira kwaiye wakataura naMozisi kuti aiite nemufananidzo waakange aona;

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁵yakatiwo madzibaba edu aitevera aigamuchira, akaipinza pamwe naJoshua munhumbi dzevahedheni, Mwari vaakadzinga pamberi pechiso chemadzibaba edu, kusvika kumazuva aDhavhidhi;

⁴⁵която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

⁴⁶wakawana nyasha pamberi paMwari, akakumbira kuwanira Mwari waJakobho tende.

⁴⁶който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁷Asi Soromoni wakamuvakira imba.

⁴⁷А Соломон му построи дом.

⁴⁸Asi Wekumusoro-soro haagari mutembere dzakaitwa nemaoko, sezvinoreva muporofita achiti:

⁴⁸Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

⁴⁹Denga chigaro changu cheushe, nenyika chitsiko chetsoka dzangu; muchandivakira imba yakadini? ndizvo zvinoreva Ishe; kana nzvimbo yezororo rangu ndeipi?

⁴⁹"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁵⁰Ruoko rwangu haruna kuita zvinhu izvi zvose here?

⁵⁰Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵¹Imwi vemitsipa mikukutu uye vasina kudzingiswa pamoyo nenzeve, imwi munogara muchipikisa Mweya Mutsvene; semadzibaba enyu saizvozvo imwi.

⁵¹Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

⁵²Ndeupi wevaporofita madzibaba enyu wavasina kushusha? Vakaponda avo vaifanozivisa nezvekuuya kweWakarurama, iye ikozvino wamava vatengesi nevaurayi vake.

⁵²Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵³Imwi vakagamuchira murairo neurongwa hwevatumwa, asi mukasauchengeta.

⁵³вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵⁴Zvino vanzwa zvinhu izvi vakabayiwa pamoyo yavo, vakamugedera-gedera meno.

⁵⁴А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁵Asi iye azere neMweya Mutsvene, akatarisisa kudenga, akaona kubwinya kwaMwari, naJesu amire kuruoko rwerudyi rwaMwari,

⁵⁵А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁶akati: Tarirai, ndinoona matenga akazaruka, neMwanakomana wemunhu amire kuruoko rwerudyi rwaMwari.

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁷Zvino vakadanidzira nenzwi guru, vakadzivira nzeve dzavo, vakamhanyira paari nemoyo umwe;

⁵⁷Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁸vakamubudisira kunze kweguta, ndokumutaka nemabwe; nezvapupu zvikaisa nguvo dzazvo patsoka dzejaya rainzi Sauro.

⁵⁸И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁹Zvino vakataka Sitefano nemabwe, achidana achiti: Ishe Jesu, gamuchirai mweya wangu.

⁵⁹И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁶⁰Zvino wakafugama, akadanidzira nenzwi guru, achiti: Ishe, musavaverengera chivi ichi. Zvino wakati areva izvi, akarara.

⁶⁰И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.