¹Nenguva iyo Mikaeri achasimuka, iye muchinda mukuru anochengeta vana vavanhu vako; ipapo nguva yenjodzi ichavapo, isina kumbovapo yakadaro kubva pakumuka kwamarudzi avanhu kusvikira nguva iyo; nenguva iyo vanhu vako vacharwirwa, ivo vose vakanyorwa mubhuku.

¹И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

²Zvino vazhinji vavavete muvhu rapasi vachamuka, vamwe vachamukira upenyu hwusingaperi, vamwe kukunyadziswa nokuzvidzwa kusingaperi.

²И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

³Vakachenjera vachapenya sokupenya kokudenga, uye vanodzorera vazhinji kukururama vachapenya senyeredzi nokusingaperi-peri.

³Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

⁴Asi iwe Dhanyeri, vanza mashoko, unamire bhuku rechisimbiso, kusvikira kunguva yokupedzisira; vazhinji vachamhanya pose-pose, nezivo ichawanda.

⁴А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, [когато] мнозина ще я изследват, и знанието [за нея] ще се умножава.

⁵Ipapo ini Dhanyeri ndakatarira, ndikaona vamwe vaviri, mumwe pamahombekombe erwizi nechouno mhiri, mumwe pamahombekombe erwizi nechemhiri.

⁵Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

⁶Kukanzi kumurume akanga akapfeka hanzu dzemicheka, akanga ari pamusoro pemvura yorwizi, Inguva yakadini kusvikira pakuguma kwezvishamiso izvi?

⁶И [единият] рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?

⁷Ndikanzwa murume akanga akapfeka hanzu dzemicheka, akanga ari pamusoro pemvura yorwizi, achisimudzira kudenga ruoko rwake rworudyi noruoko rwake rworuboshwe, achipika naiye anorarama nokusingaperi, kuti zvichaita nguva imwe, nedzimwe nguva, nehafu yenguva; kana vapedza kuputsanya simba ravanhu vatsvene, izvi zvose zvichapedziswa.

⁷И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

⁸Ndikanzwa, asi handina kuzvinzwisisa, ipapo ndikati, Aiwa ishe wangu, kupera kwezvinhu izvi ndokweiko?

⁸И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?

⁹Iye akati, Chienda hako, iwe Dhanyeri, nekuti mashoko awa akavanzwa nokunamirwa nechisimbiso kusvikira panguva yokupedzisira.

⁹А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

¹⁰Vazhinji vachazvinatsa nokuzvichenesa nokubviswa tsvina, asi vakaipa vachaita zvakaipa; hakuna pakati pavakaipa achanzwisisa, asi vakachenjera ndivo vachanzwisisa.

¹⁰Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

¹¹Kubva panguva yokubviswa kwechipiriso chinopiswa nguva dzose, nokumutswa kwechifananidzo chinonyangadza chinoparadza, zvichaita mazuva ane chiuru chimwe namazana maviri namakumi mapfumbamwe.

¹¹И от времето, когато се премахне всегдашната [жертва], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.

¹²Akaropafadzwa anoramba achimirira kusvikira pamazuva ane chiuru chimwe namazana matatu namakumi matatu namashanu.

¹²Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

¹³Asi iwe chienda hako kusvikira kuguma kwavapo; nekuti iwe achazorora, ndokumukirazve mugove wako pakupera kwamazuva iwayo.

¹³Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.