¹Negore rechipiri rokubata ushe kwaNebhukadhinezari, Nebhukadhinezari akarota hope; mweya wake ukatambudzika, hope dzake dzikatiza.

¹И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, [от които] духът му се смути и сънят побягна от него.

²Ipapo mambo akarayira kuti vachenjeri nen'anga navaroyi navaKaradhea vadamwe kuzodudzira mambo kurota kwake. Ipapo vakapinda vakamira pamberi pamambo.

²Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

³Mambo akati kwavari, Ndarota hope, zvino mweya wangu unotambudzika ndichiti ndinzwisise kurota kwangu.

³И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня.

⁴Ipapo vaKaradhea vakataura namambo norurimi rwavaSiria, vakati, Mambo ngaararame nokusingaperi! Udzai varanda venyu kurota kwenyu, isu tigokuzivisai kududzirwa kwazvo.

⁴Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението [му].

⁵Mambo akapindura, akati kuna vaKaradhea, Shoko ratemwa neni; kana mukasandizivisa kurota kwangu nokududzirwa kwazvo, muchagurwa-gurwa, uye dzimba dzenyu dzichaitwa durunhuru.

⁵В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

⁶Asi kana mukandizivisa kurota kwangu nokududzirwa kwazvo, muchapiwa neni zvipo nemibayiro nokukudzwa kukuru; naizvozvo chindizivisai kurota nokududzirwa kwazvo.

⁶но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.

⁷Ivo vakapindura rwechipiri, vachiti, Mambo ngaaudze varanda vake kurota kwake, isu tigokuzivisai kududzirwa kwazvo.

⁷Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

⁸Mambo akapindura, akati, Ndinoziva kwazvo kuti imwi munongotsvaka kuwedzerwa nguva, nekuti munoona kuti shoko iri ratemwa neni.

⁸В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

⁹Asi kana mukasandizivisa kurota kwangu, mucharohwa nomurayiro mumwe chete, nekuti makazvigadzira kutaura mashoko enhema akashata pamberi pangu, kusvikira nguva yashanduka; naizvozvo chindiudzai kurota kwangu, ipapo ndichaziva kuti mungandizivisa kududzirwa kwazvo.

⁹Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението {Еврейски: времето.} [ми]. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.

¹⁰VaKaradhea vakapindura pamberi pamambo, vakati, Hakuna munhu pasi pose angagone kuzivisa shoko iri ramambo, nekuti hakuna mambo kana ishe, kana mubati akatongotsvaka chinhu chakadai kune wakachenjera kana n'anga, kana muKaradhea upi noupi.

¹⁰Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.

¹¹Chinhu chinobvunzwa namambo chikuru kwazvo, hakuna angachizivisa kuna mambo, asi vamwari ugaro hwavo hahwusi panevenyama.

¹¹Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}.

¹²Nemhaka iyi mambo akatsamwa, akava nehasha kwazvo, akarayira kuti vachenjeri vose veBhabhironi vaurawe.

¹²Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

¹³Naizvozvo chirevo chakatemwa kuti vachenjeri vaurawe, vakatsvakawo Dhanyeri neshamwari dzake kuti vaurawe.

¹³И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.

¹⁴Ipapo Dhanyeri akapindura Arioki nenjere nokungwara, iye mukuru wachengeti vamambo, akanga abuda kundouraya vachenjeri veBhabhironi;

¹⁴Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

¹⁵akati kuna Arioki mukuru wavachengeti vamambo, Chirevo ichi chamambo chine chimbichimbi neiko? Ipapo Arioki akazivisa Dhanyeri shoko iro.

¹⁵Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.

¹⁶Zvino Dhanyeri akapinda kuna mambo, akakumbira kwaari kuti amutarire nguva, azivise mambo kududzirwa kwazvo.

¹⁶И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на [съня].

¹⁷Ipapo Dhanyeri akaenda kumba kwake, akandozivisa shamwari dzake Hanania naMishaeri naAzaria, shoko iro;

¹⁷Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

¹⁸kuti vakumbire nyasha kuna Mwari wokudenga pamusoro pechinhu ichi chakavanzika, kuti Dhanyeri neshamwari dzake varege kuparadzwa pamwechete navamwe vachenjeri veBhabhironi.

¹⁸за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

¹⁹Ipapo chinhu icho chakavanzika chakaziviswa Dhanyeri pane chaakaratidzwa usiku. Dhanyeri akatenda Mwari wokudenga.

¹⁹Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

²⁰Dhanyeri akapindura, akati, Zita raMwari ngaritendwe nokusingaperi-peri, nekuti uchenjeri nesimba ndezvake.

²⁰Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови.

²¹Ndiye anoshandura nguva nemisi; ndiye anobvisa madzimambo, nokugadza madzimambo; ndiye anopa vakachenjera uchenjeri, navane njere zivo;

²¹Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

²²ndiye anozivisa zvinhu zvakadzama nezvakavanzika; ndiye anoziva zviri murima; chiedza chinogara kwaari.

²²Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.

²³Ndinokutendai nokukurumbidzai, imwi Mwari wamadzibaba angu, makandipa uchenjeri nesimba, mukandizivisa zvino zvatakakumbira kwamuri; nekuti makatizivisa shoko ramambo.

²³На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа.

²⁴Naizvozvo Dhanyeri akapinda kuna Arioki, akanga arayirwa namambo kuparadza vachenjeri veBhabhironi; akandoti kwaari, Rega hako kuparadza vachenjeri veBhabhironi; ndiise pamberi pamambo, ndichazivisa mambo kududzirwa kwazvo.

²⁴И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението [на съня].

²⁵Ipapo Arioki akaisa Dhanyeri pamberi pamambo nokukasira, akati kwaari, Ndawana munhu pakati pavana vokutapwa vaJudha, achazivisa mambo kududzirwa kwazvo.

²⁵Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.

²⁶Mambo akapindura, akati kuna Dhanyeri, ainzi Bheteshazari. Iwe unogona kundizivisa kurota kwandakaona, nokududzirwa kwazvo here?

²⁶Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му?

²⁷Dhanyeri akapindura mambo, akati, Chinhu chakavanzika, chakarehwa namambo, hakuna vane njere, kana n'anga, kana vachenjeri, kana vafemberi vangazivisa mambo izvozvo;

²⁷В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози.

²⁸asi kudenga kuna Mwari anozivisa zvakadzama; ndiye akazivisa mambo Nebhukadhinezari zvichazovapo pamazuva okupedzisira. Kurota kwenyu, nezvamakaratidzwa mumusoro wenyu panhovo dzenyu, hezvi;

²⁸Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си;

²⁹kana murimi, mambo, pfungwa dzenyu dzakauya kwamuri muri panhovo dzenyu, mukarangarira zvichazoitwa pashure; zvino anozivisa zvakadzama, ndiye akakuzivisai zvichazoitwa.

²⁹Царю, размишленията ти дойдоха [в ума ти] на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане.

³⁰Asi kana ndirini, chinhu ichi chakavanzika hachina kundiziviswa nokuda kwenjere dzandinadzo dzinopfuura dzavamwe vapenyu vose, asi kuti mambo aziviswe kududzirwa kwazvo, uye kuti muziviswe pfungwa dziri mumwoyo wenyu.

³⁰Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението [на съня], и за да разбереш размишленията на сърцето си.

³¹Imi mambo makatarira, mukaona chifananidzo chikuru. Chifananidzo ichi, chaiva chikuru kwazvo, chaiva nokubwinya kwakakurisisa, chakanga chimire pamberi penyu; chakanga chichityisa pakuonekwa kwacho.

³¹Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

³²Kana chiri chifananidzo ichi, musoro wacho wakange uri wendarama yakaisvo-naka, chipfuva chacho namaoko acho zvakanga zviri zvesirivha, dumbu racho nechiuno chacho zvakanga zviri zvendarira,

³²Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

³³makumbo acho akanga ari edare, uye tsoka dzacho dzaiti pamwe dare pamwe ivhu.

³³краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

³⁴Makaramba muchitarira kusvikira muchiona ibwe richivezwa, asi zvisingaitwi namaoko omunhu, rikarova chifananidzo patsoka dzacho dzaiva dzedare nevhu, rikadziputsa-putsa.

³⁴Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

³⁵Ipapo dare nevhu nendarira nesirivha nendarama zvakaputsanyiwa pamwechete, zvikafanana nehundi iri paburiro nenguva yezhizha; zvikatorwa nemhepo, zvikasawanirwa nzvimbo; asi ibwe, rakanga rarova chifananidzo, rakazoita gomo guru, rikazadza pasi pose.

³⁵Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

³⁶Ndizvo zvamakarota; zvino tichazvidudzira pamberi pamambo.

³⁶Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

³⁷imwi mambo muri mambo wamadzimambo, makapiwa naMwari wokudenga ushe noumambo nesimba nokubwinya;

³⁷Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

³⁸pose panogara vana vavanhu, wakaisa paruoko rwenyu mhuka dzesango neshiri dzokudenga, akakuitai mubati wazvo zvose; imwi ndimi musoro wendarama.

³⁸и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

³⁹Shure kwenyu bwumwe vushe bwuchamuka, vuduku kwamuri; tevere vushe bwechitatu bwendarira; huchabata panyika yose.

³⁹И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.

⁴⁰Ushe bwechina huchava nesimba sedare, sezvinoita dare rinoputsanya nokuparadza zvose; sezvinoita dare rinopwanya izvi zvose, saizvozvo uchaputsanya nokupwanya.

⁴⁰Ще се [издигне] и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.

⁴¹Zvamakaona tsoka nezvigumwe, zvakaitwa pamwe nevhu romuumbi wehari, pamwe nedare, uchava ushe hwakaganhurwa; asi simba redare richavamo, zvamakaona dare rakavenganiswa nevhu vokuumba naro.

⁴¹А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има [нещо] от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

⁴²zvamakumbo zvazvakanga zvakaitwa pamwe nedare pamwe nevhu, saizvozvo ushe huchava pamwe nesimba, pamwe haungatani kuputsika.

⁴²И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

⁴³Uye zvamakaona dare rakavenganiswa nevhu rokuumba naro, saizvozvo vachavengana namarudzi avanhu, asi havanganamatirani, sezvinoita dare risinganamatirani, nevhu.

⁴³И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на [други родове] човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

⁴⁴Zvino namazuva amadzimambo iwayo Mwari wokudenga achamutsa ushe, usingatongozoparadzwi, uye simba rahwo haringapfuuri kuno rumwe rudzi rwavanhu; asi ihwo uchaputsanya nokuparadza ushe uhwo hwose, ihwo huchamira nokusingaperi.

⁴⁴И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

⁴⁵Zvamakaona ibwe richivezwa mugomo, zvisingaitwi namaoko avanhu rikaputsa-putsa dare nendarira nevhu nesirivha nendarama, Mwari mukuru akazivisa mambo zvichazoitwa pashure; kurota uku ndokwechokwadi, nokududzirwa kwazvo ndokwechokwadi.

⁴⁵Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно.

⁴⁶Ipapo mambo Nebhukadhinezari akawira pasi nechiso chake, akanamata Dhanyeri, akarayira kuti vamuvigire chipo nezvinonhuhwira zvinozipa.

⁴⁶Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.

⁴⁷Mambo akapindura Dhanyeri, akati, Zvirokwazvo, Mwari wako ndiye Mwari wavamwari, naIshe wamadzimambo, nomuzivisi wezvakadzama, iwe zvawakagona kuzivisa chinhu ichi chakavanzika

⁴⁷Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

⁴⁸Ipapo mambo akaita Dhanyeri mukuru, akamupa zvipo zvikuru zvizhinji, akamuita mubati wenyika yose yeBhabhironi, nokumuitawo mutariri mukuru wavakachenjera vose veBhabhironi.

⁴⁸Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

⁴⁹Dhanyeri akakumbira kuna mambo, akagadza Shadhireki naMisheki naAbhedhinego vakava varairi vezvinhu zvose zvenyika yeBhabhironi; asi Dhanyeri akagara pasuwo ramambo.

⁴⁹И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.