¹Zvino takadzoka, tikafamba tichipinda murenje nenzira inoenda kuGungwa Dzvuku, sezvandakaudzwa naJehovha, tikapota-pota gomo reSeiri mazuva mazhinji.

¹Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

²Zvino Jehovha akataura neni, akati,

²После Господ ми говори казвайки:

³Mapota-pota gomo iri nguva yaringana; dzokai muende nechokumusoro.

³Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

⁴Raira vanhu, uti, Munofanira kupfuura nomunyika yehama dzenyu, vana vaEsau, vagere Seiri; ivo vachakutyai, saka chenjerai

⁴И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

⁵Musavavamba, nekuti handingakupiyi nyika yavo, kunyange pangatsikwa norutsoka; nekuti ndakapa Esau gomo reSeiri, rive rake.

⁵да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

⁶Munofanira kutenga zvokudya kwavari nemari, mudye, nemvura munofanira kuitengawo kwavari, mumwe.

⁶С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

⁷Nekuti Jehovha Mwari wako wakakuropafadza pamabasa ose amaoko ako; iye unoziva kufamba kwako murenje iri guru. Jehovha Mwari wako wakava newe makore awa makumi mana; hauna kushaiwa chinhu.

⁷защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

⁸Naizvozvo takapfuura hama dzedu, vana vaEsau, vagere Seiri, tikasiya nzira yokuMupata, inobva Erati napaEZiyoni-gebheri.

⁸Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

⁹Zvino Jehovha akati kwandiri, Usarwa navaMoabhu, kana kuvavamba pakurwa; nekuti handingakupi nyika yavo, ive yako; nekuti ndakapa Ari kuvana vaRoti, ive yavo.

⁹Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

¹⁰(Kare vaEmi vakanga vageremo, vaiva vanhu vakuru, vazhinji, varefu, savaAnaki;

¹⁰(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

¹¹vanonzi vorudzi rwavaRefaimu, savaAnaki, asi vaMoabhu vanovaidza vaEmi.

¹¹И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

¹²NavaHoriwo vakanga vagere Seiri kare; asi vana vaEsau vakavatevera, vakavaparadza pamberi pavo, vakagara panzvimbo yavo; sezvakaita vaIsiraeri nenyika yavo yavakapiwa naJehovha ive yavo.)

¹²Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

¹³Zvino simukai, muyambuke rukova Zeredhi. Tikayambuka rukova Zeredhi.

¹³Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

¹⁴Zvino mazuva okubva kwedu paKadheshi-bharinea kusvikira tayambuka rukova Zeredhi, aiva makore makumi matatu namasere; kusvikira rudzi rwose rwavarume vehondo vaparadzwa pakati pemisasa, sezvavakanga vapikirwa naJehovha.

¹⁴Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

¹⁵Uye ruoko rwaJehovhawo rwairamba ruchirwa navo, kuti vaparadzwe pakati pemisasa kusvikira vapera.

¹⁵Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

¹⁶Zvino varume vose vehondo vakati vapera nokufa pakati pavanhu,

¹⁶А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

¹⁷Jehovha akataura neni, akati,

¹⁷Господ ми говори, казвайки:

¹⁸Nhasi unofanira kupfuura napaAri, pamuganhu waMoabhu;

¹⁸Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

¹⁹kana woswedera pakatarisana navana vaAmoni, usarwa navo, kana kuvavamba; nekuti handingakupi nyika yavana vaAmoni, ive yako; nekuti ndakaipa vana vaRoti, ive yavo.

¹⁹и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

²⁰Naiyowo yainzi inyika yavaRefaimu; vaRefaimu vakanga vageremo kare; asi vaAmoni vaivaidza vaZamuzumi;

²⁰(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

²¹vaiva vanhu vakuru, vazhinji, varefu savaAnaki; asi Jehovha wakavaparadza pamberi pavo, vakavatevera, vakagara panzvimbo yavo;

²¹люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

²²sezvaakaita navana vaEsau, vanogara Seiri, nguva yaakaparadza vaHori pamberi pavo, ivo vakavatevera, vakagara panzvimbo yavo kusvikira nhasi;

²²[за тях направи], както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, [гдето са и] до днес;

²³vaAvhi, vakanga vagere mumisha kusvikira Gaza, vakaparadzwa navaKafitori, vakabva Kafitori, vakagara panzvimbo yavo.

²³и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

²⁴Simukai, mufambe, muyambuke rwizi Arinoni; tarirai, ndakaisa mumaoko enyu Sihoni muAmori, mambo weHeshibhoni, nenyika yake; tangai kuitora, muvambe kurwa naye.

²⁴Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

²⁵Nhasi ndichatanga kuvhundusa nokutyisa ndudzi dziri pasi pedenga rose pamusoro penyu, ivo vachanzwa guhu pamusoro penyu, vachabvunda nokutya kwazvo pamusoro penyu.

²⁵Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху [всичките] племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

²⁶Zvino ndakatuma nhume mbiri murenje reKedhemoti, kuna Sihoni, mambo weHeshibhoni, namashoko orugare, ndichiti,

²⁶И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

²⁷Nditendere kupfuura nomunyika yako, ndichafamba nenzira huru, handingatsaukiri kurudyi kana kuruboshwe.

²⁷Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

²⁸Munganditengesera zvokudya nemari, ndidye; mungandipa mvura ndichiripa nemari, ndimwe, asi nditenderei henyu kupfuura namakumbo;

²⁸С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

²⁹sezvandakaitirwa navana vaEsau vagere Seiri, navaMoabhu, vagere Ari; kusvikira ndayambuka Joridhani, ndikapinda munyika yatinopiwa naJehovha Mwari wedu.

²⁹(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

³⁰Asi Sihoni, mambo weHeshibhoni, wakaramba kutitendera kupfuura nokwaari, nekuti Jehovha Mwari wako wakawomesa mweya wake, akarambidza moyo wake, kuti amuise iye muruoko rwako, sezvazvakaita nhasi.

³⁰Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през [земята] му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както [е и до] днес.

³¹Zvino Jehovha akati kwandiri, Tarira, ndatanga kuisa Sihoni nenyika yake kwauri; tanga kutora, kuti nyika ive yako.

³¹А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

³²Ipapo Sihoni akauya, iye navanhu vake vose kuzorwa nesu paJahazi.

³²Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

³³Jehovha Mwari wedu akamuisa mumaoko edu, tikamukunda, iye navana vake, navanhu vake vose.

³³И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

³⁴Nenguva iyo tikakunda maguta ake ose, tikaparadza chose maguta ose aiva navanhu, pamwechete navakadzi navana vaduku, hatina kusiya kunyange nomumwe.

³⁴В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

³⁵Asi zvipfuwo zvoga takazvitora zvive zvedu zvatakatapa, pamwechete nezvatakapamba pamaguta atakakunda.

³⁵Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

³⁶Kubva paAroeri pamuuyo worwizi Arinoni, nokuguta riri parwizi, kusvikira Giriyadhi, kwakanga kusina guta rakatikurira; Jehovha Mwari wedu wakaaisa ose pamaoko edu;

³⁶От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

³⁷asi hamuna kuswedera kunyika yavana vaAmoni; kurutivi rwose rworwizi Jabhoki, namaguta enyika yamakomo, napose patakanga tadziviswa naJehovha Mwari wedu.

³⁷Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.