¹Zvino Josefa akawira pamusoro pechiso chababa vake, akachema pamusoro pake, akamutsvoda.

¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

²Josefa akaraira varanda vake dzakanga dziri n'anga, kuti vasasike baba vake, n'anga dzikasasika Isiraeri.

²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

³Vakapedza mazuva makumi mana naye, nekuti ndiwo aiva mazuva okusasika; navaEgipita vakamu­chema mazuva makumi manomwe.

³като [работиха] над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

⁴Zvino mazuva okuchema akati apera, Josefa akataura naveimba yaFarao, akati, Zvino kana ndawana nyasha kwa­muri, dorevai munzeve dzaFarao, muti,

⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

⁵Baba vangu vakandipikisa, vachiti tari­rai, ndofa, muguva randakazvicherera munyika yeKanani, ndimo maunofanira kundivigamo. Naizvozvo zvino dondite­nderai henyu kuti ndikwire, ndindoviga baba vangu, ndogodzoka.

⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁶Farao akati, Kwira, undoviga baba vako, sezvavakakupikisa.

⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

⁷Ipapo Josefa akakwira kundoviga baba vake, navaranda vose vaFarao va­kakwira naye, vakuru veimba yake, na­vakuru venyika yeEgipita,

⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁸naveimba yose yaJosefa, navana vababa vake, naveimba yababa vake; asi pwere dzavo dzoga, namakwai avo, nemombe dzavo, vaka­zvisiya panyika yeGosheni,

⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

⁹ngoro nava­tasvi vamabhiza vakakwirawo naye, ri­kava boka guru-guru.

⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰Vakasvika paburiro raAtadhi, riri mhiri kwaJoridhani, vakamuchemapo nokuchema kukuru kwazvo; akachema baba vake mazuva manomwe.

¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и [Иосиф] направи за баща си седмодневна жалейка.

¹¹Zvino vanhu vaigara panyika yeKanani vakati vachiona kuchema ikoko paburiro raAtadhi, vakati, Kuchema uku kukuru ndokwavaEgipita; naizvozvo nzvimbo iyoyo ikatumidzwa Abherimiziraimu, iri mhiri kwaJoridhani.

¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, [мястото], което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

¹²Vanakomana vake vakamuitira sezvaakanga avaraira;

¹²Тогава синовете на [Израиля] му сториха, според както им беше заповядал;

¹³nekuti vanakomana vake vakando­muisa kunyika yeKanani, vakamuviga mubako romunda weMakapera, riya ra­katengwa naAbhurahamu, pamwechete nomunda kuna Efuroni muHeti, pakata­risana neMamure, kuti zvive zvake, ive nzvimbo yake yokuviga.

¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

¹⁴Zvino Josefa akati aviga baba vake, akadzokera Egipita, iye navakoma vake, navose vakanga vakwira naye ku­ndoviga baba vake.

¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

¹⁵Zvino vakoma vaJosefa vakati vachiona kuti baba vavo vafa, vakati, Zvimwe Josefa achative­nga, nokutitsiva kwazvo zvakaipa zvose zvatakamuitira.

¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

¹⁶Naizvozvo vakatuma shoko kuna Josefa, vachiti, Baba venyu vakaraira, vasati vafa, vachiti,

¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

¹⁷Taurai naJosefa, muti, Zvino dokangamwirai henyu kutadza kwavakoma venyu; ne­zvivi zvavo, nekuti vakakuitirai zva­kaipa; zvino dokangamwirai kutadza kwa­varanda vaMwari wababa venyu. Josefa akachema pakutaura kwavo naye.

¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁸Vakuru vake vakaendawo, vaka­wira pasi pamberi pake, vakati, Tarirai, tiri varanda venyu.

¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹Josefa akati kwavari, Musatya, nekuti ini ndiri pachigaro chaMwari here?

¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

²⁰Kana murimwi, makandifungira zvakaipa, asi Mwari akafunga kuti zvive zvakanaka, kuti zviitwe sezvinoitwa nhasi, kuti vanhu vazhinji vararamiswe.

²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²¹Naizvozvo zvino musatya, ndichaku­chengetai, nepwere dzenyu. Akavanya­radza, akataura navo nomoyo waka­naka.

²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²²Josefa akagara Egipita, iye navei­mba yababa vake; Josefa akagara makore ane zana negumi.

²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

²³Josefa akaona vana vaEfuremu vorudzi rwechitatu, navana vaMakiri, mwanakomana waManase, va­kaberekerwa pamabvi aJosefa.

²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

²⁴Josefa akati kuhama dzake, Ndofa, asi Mwari achakumutsai zvirokwazvo, nokukubudi­sai panyika ino, muende kunyika yaaka­pikira Abhurahamu naIsaka, naJakove.

²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

²⁵Josefa akapikisa vana vaIsiraeri, akati, Mwari achakumutsai zvirokwazvo, nemwi mutakure mafupa angu abve pano.

²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: [Понеже] Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

²⁶Ipapo Josefa akafa, ava namakore ane zana negumi; vakamusasika, akaiswa mubhokisi paEgipita.

²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.