¹Zvino Joshua wakati afa, vana vaIsiraeri vakabvunza Jehovha, vakati, Ndianiko kwatiri anofanira kutanga kundorwa navaKanani?

¹Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

²Jehovha akati, Judha ndiye unofanira kuenda; tarirai ndakaisa nyika iyi mumaoko ake.

²И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

³Zvino Judha akati kuna Simioni mukuru wake, Hendei tose kumugove wangu, tirwe navaKanani, neni ndigoenda newe kumugove wako. Ipapo Simioni akaenda naye.

³Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

⁴Zvino Judha akaenda, Jehovha akaisa vaKanani navaPerizi mumaoko ake, vakauraya muBhezeki varume vavo vane zviuru zvine gumi.

⁴Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

⁵Vakawana Adhoni-bhezeki muBhezeki, vakarwa naye, vakauraya vaKanani navaPerizi.

⁵И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

⁶Asi Adhoni-bhezeki wakatiza; vakamutevera, vakamubata, ndokumugura magumwe ake namagumwe amakumbo ake.

⁶А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

⁷Ipapo Adhoni-bhezeki akati, Madzimambo ana makumi manomwe, akanga akagurwa magumwe awo namagumwe amakumbo awo, ainonga zvokudya zvawo pasi petafura yangu; sezvandakaita ini, Mwari wakanditsivawo. Vakaenda naye Jerusaremu, akafirapo.

⁷И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали [трохи] под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

⁸Zvino vana vaJudha vakandorwa neJerusaremu, vakarikunda, vakavauraya neminondo inopinza, vakapisa guta nomoto.

⁸И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

⁹Pashure vana vaJudha vakaburuka vakandorwa navaKanani, vakanga vagere panyika yamakomo, nezasi nokumapani.

⁹Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

¹⁰Zvino vaJudha vakandorwa navaKanani vakanga vagere Hebhuroni (zvino zita reHebhuroni kare raiva Kiriati-abha); vakaparadza Sheshai, naAhimani, naTarimani.

¹⁰Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

¹¹Vakabvapo, vakandorwa navanhu vakanga vagere Dhebhiri. (Zvino zita reDhebhiri kare raiva Kiriati-seferi).

¹¹и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

¹²Karebhu akati, Munhu unorwa neKiriati-seferi, akarikunda, ndichamupa mukunda wangu Akisa, ave mukadzi wake.

¹²И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

¹³Ipapo Otinieri, mwanakomana waKenazi, munin'ina waKarebhu, akarikunda; iye akamupa mukunda wake Akisa, akava mukadzi wake.

¹³И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

¹⁴Zvino iye wakati achisvika kwaari, akamukurudzira kuti akumbire munda kuna baba vake; zvino iye akaburuka pambongoro yake, Karebhu akati kwaari, Unoreveiko?

¹⁴И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

¹⁵Akati, Ndipei chipo; zvamakandiisa kunyika yezasi, ndipeiwo matsime emvura. Akamupa matsime okumusoro namatsime ezasi.

¹⁵А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

¹⁶Zvino vana vomuKeni, mukarabwa waMozisi, vakabuda paguta remichindwe, vakakwira pamwechete navana vaJudha kurenje raJudha, riri zasi kweAradhi; vakandogara navanhu voko.

¹⁶И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

¹⁷Judha akaenda naSimioni mukuru wake, vakakunda vaKanani vakanga vagere Zefati; vakariparadza chose. Guta iro rikazotumidzwa Homa.

¹⁷Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

¹⁸VaJudha ndokukundawo Gaza nenyika yaro neAshikeroni nenyika yaro, neEkironi nenyika yaro.

¹⁸Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

¹⁹Jehovha akava naJudha akadzinga vanhu vakanga vagere panyika yamakomo; asi wakange asingagoni kudzinga vakanga vagere mumupata, nekuti ivo vakanga vane ngoro dzamatare.

¹⁹Господ беше с Юда; и той изгони [жителите на] хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

²⁰Vakapa Karebi Hebhuroni sezvakanga zvataurwa naMozisi, akadzingapo vana vaAnaki vatatu.

²⁰И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

²¹Asi vana vaBhenjamini havana kudzinga vaJebhusi vakanga vagere Jerusaremu; asi vaJebhusi vakagara Jerusaremu pamwechete navana vaBhenjamini kusvikira nhasi.

²¹А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, [както живеят и] до днес.

²²Veimba yaJosefa naivo vakakwira vakandorwa neBheti-eri, Jehovha akava navo.

²²Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

²³Veimba yaJosefa vakandoshora Bheti-eri. (Zvino zita reguta iri pakutanga raiva Ruzi.)

²³И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

²⁴Nharirire dzikaona munhu achibuda muguta, dzikati kwaari, Dotiratidza hako pano paguta, tigokuitira zvakanaka.

²⁴И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

²⁵Akavaratidza panopindwa napo paguta, vakakunda guta neminondo inopinza; asi vakatendera munhu uyo nemhuri yake yose kuenda hake.

²⁵И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

²⁶Zvino munhu uyo akaenda kunyika yavaHeti, akandovaka guta rake, akaritumidza zita rinonzi Ruzi; ndiro zita raro kusvikira nhasi.

²⁶И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

²⁷Manase haana kudzinga vanhu vakanga vagere Bheti-sheani, nemisha yaro, kana veTaanaki, nemisha yaro, kana vakanga vagere Dhori, nemisha yaro; kana vakanga vagere Ibhireami, nemisha yaro, kana vakanga vagere Megidho, nemisha yaro; asi vaKanani vakaramba vachida kugara panyika iyo.

²⁷Манасия не изгони [жителите на] Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

²⁸Zvino vaIsiraeri vakati vasimba, vakabatisa vaKanani basa rechibharo, havana kuvadzinga chose.

²⁸А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

²⁹Efuremu haana kudzinga vaKanani vakanga vagere Gezeri; asi vaKanani vakagara Gezeri pakati pavo.

²⁹Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

³⁰Zebhuruni haana kudzinga vanhu vakanga vagere Kitironi, kana vakanga vagere Naharori; asi vaKanani vakagara pakati pavo, vakava vabati vechibharo.

³⁰Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

³¹Asheri haana kudzinga vanhu vakanga vagere Ako, kana vakanga vagere Zidhoni, kana Akirabhi, kana Akisibhi, kana Heribha, kana Afiki, kana Rehobi;

³¹Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

³²asi vaAsheri vakagara pakati pavaKanani, vakanga vagere munyika iyo; nekuti havana kuvadzinga.

³²но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

³³Nafutari haana kudzinga vanhu vakanga vagere Bheti-shemeshi, kana vakanga vagere Bheti-anati; asi vakagara pakati pavaKanani, vakanga vagere panyika iyo; asi vakanga vagere Bhetishemeshi neBheti-anati vakava vabati vechibharo.

³³Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

³⁴VaAmori vakasundira vana vaDhani kunyika yamakomo, nekuti havana kuvatendera kuburukira kumupata;

³⁴И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

³⁵asi vaAmori vakaramba vachida kugara mugomo reHeresi, muAjaroni nomuShaaribhimu, kunyange zvakadaro ruoko rwaveimba yaJosefa rwakakunda, vakava vabati vechibharo.

³⁵но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

³⁶Muganhu wavaAmori wakabva pamukwidzwa weAkirabhimu, kubva padombo, uchikwira.

³⁶А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.