¹Zvino Jefuta muGiriyadhi, wakange ari munhu ane simba noumhare, asi wakange ari mwanakomana wechifeve; Giriyadhi ndiye wakabereka Jefuta.

¹И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

²Mukadzi waGiriyadhi akamuberekera vanakomana; zvino vanakomana vomukadzi wake vakati vakura, vakadzinga Jefuta, vakati kwaari, Haungadyi nhaka mumba mababa vedu, nekuti uri mwanakomana womumwe mukadzi.

²И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

³Ipapo Jefuta akatiza vanin'ina vake, akandogara panyika yeTobhi; varume vakaipa vakaunganira kuna Jefuta, vakasibuda naye kundorwa.

³Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

⁴Zvino nguva yakati yapfuura, vana vaAmoni vakandorwa navalsiraeri,

⁴А след известно време амонците воюваха против Израиля.

⁵Zvino vana vaAmoni vakati vorwa navaIsiraeri, vakuru veGiriyadhi vakandotora Jefuta panyika yeTobhi.

⁵И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

⁶Vakati kuna Jefuta, Uya, uve ishe wedu, kuti tindorwa navana vaAmoni.

⁶като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

⁷Jefuta akati kuvakuru veGiriyadhi, Hamuna kundivenga mukandidzinga mumba mababa vangu here? Zvino mauyireiko kwandiri, zvamava munjodzi?

⁷А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

⁸Vakuru veGiriyadhi vakati kuna Jefuta, Naizvozvo tadzokera kwauri, kuti uende nesu kundorwa navana vaAmoni, iwe ugova mukuru wedu nowavose vagere Giriyadhi.

⁸И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

⁹Jefuta akati kuvakuru veGiriyadhi, Kana muchindidzosa kuti ndirwe navana vaAmoni, kana Jehovha akavaisa mumaoko angu, ndichava mukuru wenyu here?

⁹И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, [наистина] ли ще стана началник над вас?

¹⁰Vakuru veGiriyadhi vakati kuna Jefuta, Jehovha unoteerera pakati pedu; zvirokwazvo tichaita sezvawataura iwe.

¹⁰И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

¹¹Zvino Jefuta akaenda navakuru veGiriyadhi, vanhu vakamuita mukuru nashe wavo; Jefuta akataura mashoko ake ose pamberi paJehovha paMizipa.

¹¹Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

¹²Zvino Jefuta akatuma nhume kuna mambo wavana vaAmoni, akati, Mhosva yako ndeyeiko, zvawauya kuzorwa neni nenyika yangu?

¹²Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

¹³Mambo wavana vaAmoni akapindura nhume dzaJefuta, akati: Nekuti vaIsiraeri vakatora nyika yangu, nguva yavakabva Egipita, kubva paArinoni kusvikira paJabhoki neJoridhani, saka zvino chidzosai nyika idzo norugare.

¹³И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия [земи] по мирен начин.

¹⁴Ipapo Jefuta akatumazve nhume kuna mambo wavana vaAmoni,

¹⁴Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

¹⁵akati kwavari, Zvanzi naJefuta, VaIsiraeri havana kutora nyika yaMoabhu, kana nyika yavana vaAmoni;

¹⁵Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

¹⁶asi panguva yakakwira valsiraeri vachibva Egipita, vakafamba murenje kusvikira paGungwa Dzvuku, vakasvika paKadheshi,

¹⁶но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

¹⁷vaIsiraeri vakatuma nhume kuna mambo waEdhomu, vachiti, Nditenderei henyu kupfuura napanyika yenyu; asi mambo waEdhomu wakaramba kunzwa. Saizvozvo akatumawo nhume kuna mambo waMoabhu; asi iye wakaramba; zvino vaIsiraeri vakagara paKadheshi.

¹⁷тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

¹⁸Ipapo vakafamba nomurenje, vakapota nyika yaEdhomu nenyika yaMoabhu, vakaenda nokumabvazuva enyika yaMoabhu, vakadzika matende avo nechemhiri kwaArinoni; asi havana kudarika muganhu waMoabhu, nekuti Arinoni waiva muganhu waMoabhu.

¹⁸Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

¹⁹Ipapo vaIsiraeri vakatuma nhume kuna Sihoni, mambo wavaAmori, mambo weHeshibhoni; vaIsiraeri vakati kwaari, Titenderei henyu kupfuura napanyika yenyu, kusvikira panzvimbo yedu.

¹⁹След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

²⁰Asi Sihoni haana kutenda vaIsiraeri kuti vadarike muganhu wake; Sihoni akaunganidza vanhu vake vose, akandodzika matende ake paJahazi, akarwa navalsiraeri.

²⁰Но Сион не се довери на Израиля [та да го пусне] да мине през пределите му; а [напротив] Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

²¹Zvino Jehovha Mwari wavaIsiraeri akaisa Sihoni navanhu vake vose mumaoko avaIsiraeri vakavauraya; naizvozvo vaIsiraeri vakatora nyika yose yavaAmori, vakanga vagere munyika ivo, ikava yavo.

²¹И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

²²Nyika yose yavaAmori ikava yavo, kubva paArinoni kusvikira paJabhoki, kubva kurenje, kusvikira paJoridhani.

²²Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

²³Saka zvino Jehovha Mwari wavaIsiraeri ndiye wakatorera vaAmori nyika yavo pamberi pavanhu vake vaIsiraeri, zvino imwi moda kuvatorerazve here?

²³И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш [земите] им?

²⁴Ko imwi hamungatori izvo zvamunopiwa namwari wenyu Kemoshi here, nesuwo titore nyika yavose vanodzingwa pamberi pedu naJehovha Mwari wedu?

²⁴Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме [земите на] всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

²⁵Ko zvino imwi makanaka kupfuura Bharaki mwanakomana waZipori, mambo waMoabhu here? Iye wakatongopopotera vaIsiraeri, kana kurwa navo here?

²⁵И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

²⁶Nguva yakagara vaIsiraeri paHeshibhoni nemisha yaro, napaAroeri nemisha yaro, napamaguta ose ari parutivi rwaArinoni, makore ana mazana matatu, makaregereiko kuvatorera nyika iyo nenguva iyo?

²⁶Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

²⁷Naizvozvo ini handina kukutadzira, asi ndiwe unondiitira zvakaipa, uchida kurwa neni; Jehovha, iye Mutongi, ngaatonge nhasi pakati pavana vaIsiraeri navana vaAmoni.

²⁷Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

²⁸Asi mambo wavana vaAmoni haana kuteerera mashoko aJefuta, aakatuma kwaari.

²⁸Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

²⁹Zvino Mweya waJehovha wakauya pamusoro paJefuta, akapfuura kunyika yaGiriyadhi neyaManase, akapfuurawo napaMizipa paGiriyadhi, akabva paMizipa paGiriyadhi, akapfuura kuvana vaAmoni.

²⁹Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

³⁰Jefuta akapikira Jehovha mhiko, akati, Kana mukaisa vana vaAmoni mumaoko angu,

³⁰И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

³¹ipapo ani naani unobuda pamikova yeimba yangu kuzosongana neni, musi wandinodzoka norugare ndichibva kuvana vaAmoni, uchava waJehovha; ndichauya naye, chive chipiriso chinopiswa.

³¹тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

³²Ipapo Jefuta akapfuurira kuvana vaAmoni, akandorwa navo; Jehovha akavaisa mumaoko ake.

³²И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

³³Akavaparadza nokuparadza kukuru kwazvo, kubva paAroeri kusvikira paMiniti, maguta anamakumi maviri, nokusvikira paAbherikeramimi. Vana vaAmoni vakakundwa saizvozvo pamberi pavana vaIsiraeri.

³³та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

³⁴Jefuta akasvika paMizipa paimba yake, zvino tarira, mukunda wake akabuda kuzosangana naye namakandira, nokupembera. Iye wakange ari mwana wake mumwe chete, wakange asina mumwe mwana kunze kwake, kana mwanakomana, kana mwanasikana.

³⁴Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

³⁵Zvino wakati achimuona, akabvarura nguvo dzake, akati, Haiwa! Mukunda wangu! Iwe wandionesa nhamo kwazvo, iwe uri pakati pavanondiisa panjodzi; nekuti ndakashamisa muromo wangu kuna Jehovha, handingagoni kudzoka.

³⁵И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

³⁶Iye akati, Baba vangu, makashamisa muromo wenyu kuna Jehovha; ndiitirei henyu sezvamakataura, nekuti Jehovha wakakutsivirai kwazvo vavengi venyu, ivo vana vaAmoni.

³⁶А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

³⁷Akati kuna baba vake, Nditenderei henyu chinhu ichi: Nditenderei mwedzi miviri, ndiende, ndiburukire kumakomo, ndicheme umhandara hwangu, ini neshamwari dzangu.

³⁷Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

³⁸Ivo vakati, Chienda hako. Akamutendera mwedzi miviri; akaenda, iye neshamwari dzake, akandochema umhandara hwake kumakomo.

³⁸И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

³⁹Zvino mwedzi miviri yakati yapera, akadzokera kuna baba vake, ivo vakamuitira sezvavakanga vapika; wakange asina kuziva murume. Ikazova tsika pakati pavaIsiraeri,

³⁹И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

⁴⁰kuti vakunda vaIsiraeri vaende makore ose mazuva mana pagore kundochema mukunda waJefuta muGiriyadhi.

⁴⁰да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.