¹Zvino kwakanga kuno murume panyika yamakomo yaEfuremu, wainzi Mika.

¹Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

²Iye akati kuna mai vake, Mashekeri aya esirivha ane gumi ramazana nezana rimwe amakabirwa, mukatuka mubi wazvo, mukataurawo izvozvo ini ndichizvinzwa, tarirai sirivha iyeyo iri kwandiri; ndini ndakaitora. Ipapo mai vake vakati, Mwanakomana wangu ngaaropafadzwe naJehovha!

²Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори [клетвата] като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

³Akadzosera mashekeri esirivha ane gumi ramazana nezana rimwe kuna mai vake; mai vake vakati, Zvirokwazvo, sirivha iyi ndinoitsaurira Jehovha, kuti mwanakomana wangu aite nayo mufananidzo wakavezwa nomufananidzo wakaumbwa; naizvozvo zvino ndichakudzosera iyo.

³И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

⁴Zvino wakati adzosera mari iyo kuna mai vake, mai vake vakatora mashekeri esirivha ana mazana maviri, akaapa muumbi, iye akaita nawo mufananidzo wakavezwa nomufananidzo wakaumbwa; zvikagara mumba maMika.

⁴Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха [поставени] в дома на Михея.

⁵Zvino murume uyu Mika wakange ane imba yavamwari, akaita efodhi neterafimi, akagadza mumwe wavanakomana vake kuti ave mupristi wake.

⁵И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

⁶Pamazuva iwayo kwakanga kusina mambo pakati pavaIsiraeri; munhu mumwe nomumwe waiita sezvaakafunga kuti ndizvo zvakanaka.

⁶В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

⁷Zvino kwakanga kune jaya raibva Bheterehemu-judha, weimba yaJudha, waiva muRevhi, wakange agerepo.

⁷И имаше един момък от Витлеем Юдов, [град] на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

⁸Murume uyu akabva paguta, paBheterehemu-judha, kundozvitsvakira nzvimbo yokugara; pakufamba kwake akasvika panyika yamakomo yaEfuremu paimba yaMika.

⁸Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери [място], и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

⁹Mika akati kwaari, Wabvepiko? Iye akati kwaari, Ndiri muRevhi weBheterehemu-judha, ndinotsvaka kwandingagara.

⁹И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря [място].

¹⁰Mika akati kwaari, Gara neni, uve baba vangu nomupristi wangu, ndikupe mashekeri esirivha ane gumi pagore nenguvo dzokupfeka nezvokudya zvako. Ipapo muRevhi akapinda.

¹⁰И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

¹¹MuRevhi akatenda kugara nomunhu uyu; jaya rikava somumwe wavanakomana vake.

¹¹И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

¹²Mika akagadza muRevhi, jaya iro rikava mupristi wake, akagara mumba maMika.

¹²И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

¹³Zvino Mika akati, Ndinoziva kuti Jehovha uchandiitira zvakanaka, zvandava nomupristi wangu ari muRevhi.

¹³Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.