¹Zvino kwakaswedera kwaari vateresi nevatadzi vose, kuzomunzwa.

¹А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

²VaFarisi nevanyori vakatsutsumwa vachiti: Uyu unogamuchira vatadzi, achidya navo.

²А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

³Zvino wakavaudza mufananidzo uyu, achiti:

³И той им изговори тая притча, като каза:

⁴Ndeupi munhu kwamuri ungati ane makwai zana, kana arashikirwa nerimwe rawo, usingasii makumi mapfumbamwe nemapfumbamwe murenje, akatevera rakarashika kusvikira ariwana?

⁴Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁵Uye kana ariwana, unoriisa pamafudzi ake achifara.

⁵И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶Zvino kana asvika kumusha, unodana pamwe shamwari nevavakidzani, achiti kwavari: Farai neni, nekuti ndawana gwai rangu rakange rarashika.

⁶И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷Ndinoti kwamuri: Saizvozvo mufaro uchava kudenga pamusoro pemutadzi umwe unotendeuka, kupfuura pamusoro pevakarurama makumi mapfumbamwe nevapfumbamwe, vasingatsvaki kutendeuka.

⁷Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁸Kana ndeupi mukadzi une makobiri gumi, kana arashikirwa nekobiri rimwe, usingatungidzi mwenje, akatsvaira imba, akatsvakisisa kusvikira ariwana?

⁸Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁹Uye kana ariwana, unodana shamwari nevavakidzani pamwe, achiti: Farai neni, nekuti ndawana kobiri randanga ndarashikirwa naro.

⁹И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰Saizvozvo, ndinokutaurirai, kuti mufaro uripo pamberi pevatumwa vaMwari pamusoro pemutadzi umwe unotendeuka.

¹⁰Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹¹Zvino wakati: Umwe munhu waiva ane vanakomana vaviri;

¹¹Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹²muduku wavo ndokuti kuna baba: Baba, ndipei mugove wenhumbi wakanangana neni. Akavagovera nhumbi dzake.

¹²И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³Pasina kupfuura mazuva mazhinji, mwanakomana muduku wakaunganidza zvose pamwe, akasimuka akaenda kunyika iri kure; uye akaparadza ikoko nhaka yake, achirarama neunzenza.

¹³И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴Zvino wakati aparadza zvose, kwakauya nzara huru panyika iyo, iye akatanga kushaiwa.

¹⁴И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵Zvino wakaenda, akanozvibatanidza neumwe wezvizvarwa zvenyika iyo; akamutumira kuminda yake kunofudza nguruve.

¹⁵И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁶Wakange achishuva kugutsa dumbu rake nemateko nguruve adzaidya; asi hakuna munhu waimupa.

¹⁶И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁷Zvino wakati apengenuka, akati: Varikichi vazhinji sei vababa vangu vane zvingwa zvakawandisisa, asi ini ndofa nenzara.

¹⁷А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸Ndichasimuka ndiende kuna baba vangu, ndigoti kwavari: Baba, ndakatadzira kudenga, nepamberi penyu;

¹⁸Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹uye handichafaniri kunzi mwanakomana wenyu; ndiitei seumwe wevarikichi venyu.

¹⁹не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰Akasimuka akaenda kuna baba vake. Asi wakati achiri kure, baba vake vakamuona, vakanzwa tsitsi, vakamhanya ndokuwira pahuro pake, nekumutsvoda.

²⁰И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²¹Zvino mwanakomana akati kwavari: Baba, ndakatadzira kudenga nepamberi penyu, uye handichafaniri kunzi mwanakomana wenyu.

²¹Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²²Asi baba vakati kuvaranda vavo: Budai nenguvo yakanakisisa mumupfekedze, muise mhete paruoko rwake, nemanyatera patsoka;

²²Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²³muuye nemhuru yakakodzwa, mubaye, uye ngatidye tifare;

²³докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²⁴nekuti uyu mwanakomana wangu wakange afa, zvino wararamazve; wakange arashika, asi wawanikwa; zvino vakatanga kufara.

²⁴защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁵Zvino mwanakomana wake mukuru wakange ari kumunda; zvino wakati achisvika, oswedera paimba, akanzwa mumhanzi nekutamba.

²⁵А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁶Zvino wakadanira kwaari umwe wevaranda, akabvunza kuti izvi zvinorevei.

²⁶И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁷Zvino akati kwaari: Munin'ina wako wasvika; zvino baba vako vabaya mhuru yakakodzwa, nekuti vamugamuchira akagwinya.

²⁷А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁸Asi wakatsamwa, akasada kupinda; naizvozvo baba vake vakabuda, vakamukumbirisa.

²⁸И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁹Asi iye wakapindura akati kuna baba: Tarirai, makore mazhinji ndakakubatirai, handina kutongodarika murairo wenyu, asi hamuna kutongondipa mbudzana, kuti ndifare neshamwari dzangu.

²⁹А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

³⁰Asi mangoti mwanakomana wenyu uyu wakaparadza nhumbi dzenyu nezvifeve achisvika, mamubaira mhuru yakakodzwa.

³⁰а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³¹Vakati kwaari: Mwana, iwe uneni nguva dzose, uye zvose zvangu ndezvako.

³¹А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³²Asi kwaifanira kuti kupemberwe nekufarwa, nekuti munin'ina wako uyu wakange afa, wararamazve; wakange arashika, wawanikwa.

³²Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.