¹Zvino mabiko ezvingwa zvisina mbiriso akaswedera, anonzi pasika.

¹А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

²Vapristi vakuru nevanyori ndokutsvaka kuti vangamuuraya sei; nekuti vaitya vanhu.

²И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

³Zvino wakapinda Satani kuna Judhasi unotumidzwa Isikariyoti, waiverengwa pavanegumi nevaviri.

³Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴Akaenda, akanotaura nevapristi vakuru nevatungamiriri, kuti ungamutengesa sei kwavari.

⁴и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁵Zvino vakafara, vakatenderana kumupa mari.

⁵И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁶Zvino wakatenda, akatsvaka mukana wakafanira wekumutengesa kwavari pasina chaunga.

⁶И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁷Zvino zuva rezvingwa zvisina mbiriso rakasvika, paifanira kubaiwa pasika.

⁷И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁸Zvino wakatuma Petro naJohwani, achiti: Endai munotigadzirira pasika, kuti tidye.

⁸И прати [Исус] Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹Zvino vakati kwaari: Ndekupi kwamunoda kuti tigadzirire?

⁹А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

¹⁰Zvino wakati kwavari: Tarirai, kana mapinda muguta, munhu uchasangana nemwi akatakura chirongo chemvura; mumutevere mumba maanopinda.

¹⁰А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹¹Uye muti kumwene weimba: Mudzidzisi unoti kwauri: Imba yevaeni iripi, mandingadyira pasika nevadzidzi vangu?

¹¹и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹²Uye iye uchakuratidzai imba huru yekumusoro yakarongedzwa; gadzirirai ipapo.

¹²И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³Zvino vakaenda vakanowana sezvaakange avaudza; ndokugadzirira pasika.

¹³И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴Zvino awa rakati rasvika, akagara pakudya, nevaapositori gumi nevaviri vanaye.

¹⁴И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵Ndokuti kwavari: Nechishuwo ndakashuva kudya pasika iyi nemwi ndisati ndatambudzika;

¹⁵И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁶nekuti ndinoti kwamuri: Handichazodyizve pairi, kusvikira yazadziswa muushe hwaMwari.

¹⁶защото ви казвам, че няма [вече] да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁷Zvino wakatora mukombe, avonga akati: Torai ichi, mugogovana.

¹⁷И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸Nekuti ndinoti kwamuri: Handichatongomwi zvechibereko chemuzambiringa, kusvikira ushe hwaMwari hwasvika.

¹⁸защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹Zvino wakatora chingwa, akavonga, akamedura, ndokuvapa, achiti: Uyu muviri wangu, unopirwa imwi; izvi itai muchindirangarira.

¹⁹И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

²⁰Saizvozvowo mukombe shure kwekurayira, achiti: Mukombe uyu isungano itsva muropa rangu, rinoteurirwa imwi.

²⁰Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹Asi tarirai, ruoko rweunonditengesa rwuneni patafura.

²¹Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²²Zvino zvirokwazvo Mwanakomana wemunhu unoenda sezvazvakatemwa; asi une nhamo munhu uyo waanotengeswa naye!

²²Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²³Zvino ivo vakatanga kubvunzana kuti ko ndiani pavari uchaita chinhu ichi.

²³И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴Zvino gakava rakavapowo pakati pavo kuti ndiani kwavari unoverengwa semukurusa.

²⁴Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵Zvino wakati kwavari: Madzimambo evechirudzi anotonga zvakaoma pamusoro pavo, nevatongi vavo vanonzi vabatsiri.

²⁵А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶Asi imwi zvisadaro; asi mukurusa kwamuri ngaave semuduku, nemutungamiriri seunoshandira.

²⁶Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁷Nekuti ndiani mukuru, uyo ugere pakudya kana unoshandira? Haazi iye ugere pakudya here? Asi ini ndiri pakati penyu seunoshandira.

²⁷Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸Nemwi ndimwi makagara neni pamiidzo yangu;

²⁸А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹zvino ini ndinogadza kwamuri ushe, saBaba vangu vakagadza kwandiri;

²⁹Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰kuti mudye nekumwa patafura yangu muushe hwangu, nekugara pazvigaro zveushe, muchitonga marudzi gumi nemaviri aIsraeri.

³⁰да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³¹Ishe ndokuti: Simoni, Simoni, tarira, Satani wakukumbirai kuti akuzungurei segorosi;

³¹[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска [всички], за да ви пресее като жито;

³²asi ini ndakunyengeterera, kuti rutendo rwako rwurege kupera; newe kana watendeuka, usimbise hama dzako.

³²но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³³Asi wakati kwaari: Ishe, ndakagadzirira kuenda nemwi zvose mutirongo nemurufu.

³³[Петър] Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³⁴Asi iye wakati: Ndinokuudza, Petro, jongwe haringatongoriri nhasi, usati waramba katatu kuti unondiziva.

³⁴А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁵Zvino wakati kwavari: Pandakakutumai musina chikwama nehombodo neshangu, makashaiwa chinhu here? Vakati: Hapana.

³⁵И рече им: Когато ви пратих [без] кесия, без торба и [без] обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁶Zvino akati kwavari: Asi ikozvino, une chikwama ngaatore, saizvozvowo nehombodo; neusina, ngaatengese nguvo yake, atenge munondo.

³⁶И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁷Nekuti ndinoti kwamuri: Izvi zvakanyorwa zvichakafanira kuzadziswa mandiri, zvinoti: Wakaverengwa pamwe nevadariki; nekuti zvinhu izviwo zviri maererano neni zvine mugumo.

³⁷защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение.

³⁸Zvino vakati: Ishe, tarirai, heyi minondo miviri. Akati kwavari: Zvaringana.

³⁸И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁹Zvino wakabuda akaenda sezvaaisiita kugomo reMiorivhi; nevadzidzi vake vakamutevera.

³⁹И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

⁴⁰Zvino wakati asvika panzvimbo, akati kwavari: Nyengeterai kuti murege kupinda pamuedzo.

⁴⁰И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹Zvino iye wakasuduruka kwavari, chingava chinhambwe chingaposherwa ibwe; ndokufugama ndokunyengetera,

⁴¹И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴²achiti: Baba, kana muchida, bvisai mukombe uyu kwandiri; asi chisava chido changu, asi chenyu ngachiitwe.

⁴²Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³Zvino kwakaonekwa mutumwa kwaari wakabva kudenga achimusimbisa.

⁴³И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴⁴Zvino, ari pakurwadziwa kukuru, wakanyanya kunyengetera. Zvino ziya rake rikaita semazidomwe eropa achiwira pasi.

⁴⁴И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵Zvino wakati asimuka pamunyengetero, ndokuuya kuvadzidzi vake, akavawana varara neshungu.

⁴⁵И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶Ndokuti kwavari: Mararirei? Mukai munyengetere, kuti murege kupinda pamuedzo.

⁴⁶Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁷Zvino wakati achataura, tarira, chaunga, naiye wainzi Judhasi, umwe wevanegumi nevaviri, akavatungamirira, ndokuswedera kuna Jesu, kuti amutsvode.

⁴⁷Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸Asi Jesu wakati kwaari: Judhasi, unotengesa Mwanakomana wemunhu netsvodo here?

⁴⁸А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹Zvino avo vaiva vakamukomba pavakaona zvaizoitika vakati kwaari: Ishe, tichatema nemunondo here?

⁴⁹И тия, които бяха около [Исуса], като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰Zvino umwe wavo wakatema muranda wemupristi mukuru, akagura nzeve yake yerudyi.

⁵⁰И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹Asi Jesu wakapindura akati: Regai zvisvike ipapa. Ndokubata nzeve yake, akamuporesa.

⁵¹А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵²Zvino Jesu wakati kuvapristi vakuru nevatungamiriri vetembere nevakuru vakange vauya kwaari: Mabuda semakanangana negororo neminondo netsvimbo here?

⁵²А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата [стража] и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³Ndaiva nemwi mutembere zuva nezuva mukasatandavadzira ruoko kwandiri; asi zvino iawa renyu, nesimba rerima.

⁵³Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴Zvino vakamutora, vakamutungamidza, vakanomuisa kumba kwemupristi mukuru. Petro ndokutevera ari kure.

⁵⁴И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵Zvino vakati vavesa moto pakati pechivanze, ndokugara pasi pamwe, Petro akagara pakati pavo.

⁵⁵И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶Zvino umwe murandakadzi wakamuona agere pamoto, ndokumutarisisa, akati: Uyuwo munhu wakange anaye.

⁵⁶И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷Asi iye wakamurambira, achiti: Mukadzi, handimuzivi.

⁵⁷А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸Uye shure kwechinguvana, umwe wakamuona akati: Iwewo uri umwe wavo. Petro ndokuti: Iwe munhu, handizi.

⁵⁸След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹Zvino nguva inenge seawa rimwe yakati yapfuura, umwe wakasimbisa ane chokwadi, achiti: Zvirokwazvo uyuwo wakange anaye; nekuti muGarireawo.

⁵⁹И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰Zvino Petro wakati: Iwe munhu, handizivi zvaunoreva. Pakarepo achataura jongwe rakarira.

⁶⁰А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹Ishe ndokutendeuka akatarira Petro. Petro ndokurangarira shoko raIshe, kuti akamuudza sei, achiti: Jongwe risati rarira, uchandiramba katatu.

⁶¹И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶²Zvino Petro wakabuda panze akachema zvakaomarara.

⁶²И излезе вън та плака горко.

⁶³Zvino varume vakange vakabata Jesu, vakamusweveredza, vakamurova.

⁶³И мъжете, които държаха[ Исуса], ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴Uye vakati vamuvhara kumeso, vakamurova chiso, ndokumubvunza vachiti: Porofita! Ndiani wakurova?

⁶⁴и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵Nezvimwe zvinhu zvizhinji vakareva kwaari, vachinyomba.

⁶⁵И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶Zvino kwakati kuchingoedza, dare revatariri vevanhu nevapristi vakuru nevanyori vakaungana, vakamuisa kudare ravo remakurukota vachiti:

⁶⁶И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷Naizvozvo kana iwe uri Kristu, tiudze. Zvino akati kwavari: Kana ndikakuudzai, hamutongotendi;

⁶⁷Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸uye kana ndikabvunza, hamumbondipinduri, kana kundisunungura.

⁶⁸и ако [ви] задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹Kubva ikozvino Mwanakomana wemunhu uchagara kuruoko rwerudyi rwesimba rwaMwari.

⁶⁹Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰Vose ndokuti: Naizvozvo iwe uri Mwanakomana waMwari kanhi? Iye ndokuti kwavari: Imwi mareva kuti ndini.

⁷⁰И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие[ право] казвате; защото съм.

⁷¹Zvino vakati: Tichadirei uchapupu? Nekuti tomene tanzwa pamuromo wake.

⁷¹А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.