¹Nenguva iyo Jesu wakagura nemumunda wezviyo nesabata; zvino vadzidzi vake vakange vane nzara, vakatanga kutanha hura ndokudya.

¹По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

²Asi vaFarisi vakati vachiona vakati kwaari: Tarira, vadzidzi vako vanoita zvisingatenderwi kuitwa nesabata.

²А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

³Asi wakati kwavari: Hamuna kurava here Dhavhidhi zvaakaita paakange ava nenzara, iye nevakange vanaye;

³А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

⁴kuti wakapinda sei mumba maMwari, akadya zvingwa zvekuratidza, zvaakange asingatenderwi kuzvidya, kunyange nevaiva naye kunze kwevapristi chete?

⁴как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

⁵Kana hamuna kuverenga here pamurairo, kuti nemasabata vapristi vanosvibisa masabata mutembere asi vasina chavangapomerwa?

⁵Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

⁶Asi ndinoti kwamuri: Pano pane mukuru kutembere.

⁶Но казвам ви, че тук има повече от храма.

⁷Asi dai maiziva kuti zvinorevei kuti: Ndinoshuva tsitsi kwete chibayiro, mungadai musina kuti vane mhosva vasina mhosva.

⁷Но ако бяхте знаяли що значи [тая дума:] "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

⁸Nekuti Mwanakomana wemunhu ndiIshe kunyangwe wesabata.

⁸Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

⁹Zvino wakati abvapo akapinda musinagoge ravo.

⁹И като замина оттам, дойде в синагогата им.

¹⁰Zvino tarira, kwakange kune munhu wakange ane ruoko rwakawonyana. Vakamubvunza vachiti: Zvakatenderwa kuporesa nemasabata here? kuti vamupe mhosva.

¹⁰И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят [Исуса], попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

¹¹Asi wakati kwavari: Ndeupi munhu pakati penyu uchava negwai rimwe, iro kana rikawira mugomba nemasabata ungarega kuribata akasimudza?

¹¹Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

¹²Asi munhu unopfuura gwai zvikuru sei! Naizvozvo zvakatenderwa kuita zvakanaka nemasabata.

¹²А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

¹³Zvino akati kumunhu: Tambanudza ruoko rwako. Akarutambanudza, rwukaporeswa rwukagwinya serumwe.

¹³Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

¹⁴Zvino vaFarisi vakabuda, vakaita dare pamusoro pake kuti vangamuparadza sei.

¹⁴А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

¹⁵Asi Jesu wakati aziva, akabvapo; zvaunga zvikuru zvikamutevera, akavaporesa vose.

¹⁵Но Исус, като позна[ това], оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

¹⁶Akavarairisa kuti varege kumubudisa pachena.

¹⁶И заръча им да Го не разгласяват;

¹⁷Kuti zvizadziswe zvakarehwa naIsaya muporofita, achiti:

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

¹⁸Tarira muranda wangu wandakasanangura, mudikamwa wangu, mweya wangu unofara naye. Ndichaisa mweya wangu pamusoro pake, uye uchazivisa vahedheni kutonga.

¹⁸"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

¹⁹Haangarwisi kana kudanidzira, uye hakuna uchanzwa inzwi rake munzira dzemumaguta.

¹⁹Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

²⁰Rutsanga rwakapwanyika haangaruvhuni, netambo yemwenje inopfungaira haangadzimi; kusvikira achituma kutonga mukukunda.

²⁰Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

²¹Uye vahedheni vachavimba mizita rake.

²¹И в Неговото име народите ще се надяват".

²²Zvino kwakauyiswa kwaari wakagarwa nedhimoni, bofu uye mbeveve; akamuporesa, zvekuti bofu mbeveve rakati kutaura rikati kuona.

²²Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

²³Zvaunga zvose zvikashamisika zvikati: Ko uyu haasi Mwanakomana waDhavhidhi here?

²³И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

²⁴Asi vaFarisi vakati vachinzwa vakati: Uyu haabudisi madhimoni, kunze naBheerizebhuri mukuru wemadhimoni.

²⁴А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁵Zvino Jesu akaziva ndangariro dzavo, akati kwavari: Ushe humwe nohumwe hwakapesana hwakazvimirisana hunoparadzwa, neguta rimwe nerimwe kana imba yakapesana yakazvimirisana haingamiri.

²⁵А [Исус], като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁶Uye kana Satani achibudisa Satani unopesana achizvimirisana; zvino ushe hwake huchamira sei?

²⁶Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁷Uye kana ini ndichibudisa madhimoni naBheerizebhuri, vanakomana venyu vanoabudisa nani? Naizvozvo ivo vachava vatongi venyu.

²⁷При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁸Asi kana ini ndichibudisa madhimoni neMweya waMwari, saka ushe hwaMwari hwasvika kwamuri.

²⁸Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁹Kana munhu ungapinda sei mumba mehamburamakaka akapamba nhumbi dzake kunze kwekuti atanga kusunga hamburamakaka? Ipapo uchapamba imba yake.

²⁹Или как може да влезе някой в къщата на силния [човек] и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

³⁰Uyo usina ini, unomirisana neni, neusingaunganidzi neni, unoparadzira.

³⁰Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³¹Naizvozvo ndinoti kwamuri: Vanhu vachakangamwirwa chivi chose nekunyomba, asi kunyomba Mweya hakungakanganwirwi vanhu.

³¹Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата [против] Духа няма да се прости.

³²Uye ani nani unotaura shoko rinopikisa Mwanakomana wemunhu uchakangamwirwa; asi ani nani unotaura achipikisa Mweya Mutsvene haangakanganwirwi, kana panguva ino kana kune inouya.

³²И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже [дума] против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

³³Kana itai muti uve wakanaka nechibereko chawo chakanaka, kana itai muti uve wakaipa nechibereko chawo chakaipa, nekuti muti unozikamwa nechibereko.

³³Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³⁴Zvibereko zvenyoka, mungagona sei kutaura zvinhu zvakanaka makaipa? Nekuti muromo unotaura kubva pazvizere mumoyo.

³⁴Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁵Munhu wakanaka unobudisa zvinhu zvakanaka pafuma yakanaka yemoyo; nemunhu wakaipa pafuma yakaipa unobudisa zvinhu zvakaipa.

³⁵Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁶Asi ndinoti kwamuri: Shoko rimwe nerimwe risina maturo vanhu ravanoreva, vachazvidavirira pamusoro paro nezuva rekutongwa.

³⁶И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁷Nekuti nemashoko ako ucharuramiswa, uye nemashoko ako uchapiwa mhosva.

³⁷Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁸Zvino vamwe vevanyori nevevaFarisi vakapindura vakati: Mudzidzisi, tinoda kuona chiratidzo kubva kwamuri.

³⁸Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁹Asi wakapindura akati kwavari: Zera rakaipa rinofeva rinotsvaka chiratidzo; asi hakuna chiratidzo chingapiwa kwariri, kunze kwechiratidzo chaJona muporofita.

³⁹А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

⁴⁰Nekuti Jona sezvaakava mudumbu rehove huru mazuva matatu neusiku utatu, saizvozvo Mwanakomana wemunhu uchava mumoyo wenyika mazuva matatu neusiku utatu.

⁴⁰Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴¹Varume veNinivhi vachasimuka mukutongwa nezera iri, vacharipa mhosva; nekuti vakatendeuka nemharidzo yaJona; zvino tarirai, mukuru kuna Jona uri pano.

⁴¹Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴²Mambokadzi wekumaodzanyemba achasimuka mukutongwa nezera iri, agoripa mhosva; nekuti wakabva pamagumisiro enyika kuzonzwa uchenjeri hwaSoromoni; zvino tarirai, mukuru kuna Soromoni uri pano.

⁴²Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴³Zvino kana mweya wetsvina wabuda kumunhu, unofamba uchigura nzvimbo dzakawoma, uchitsvaka zororo asi uchishaiwa.

⁴³Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴⁴Zvino unoti: Ndichadzokera kumba kwangu kwandakabuda; uye uchisvika unoiwana isina chinhu, yakatsvairwa yakarongedzwa.

⁴⁴Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁵Ipapo unoenda ndokutora pamwe naye mimwe mweya minomwe yakaipa kumupfuura pachake, zvino ndokupinda, ndokugaramo; kuguma kwemunhu uyu kwakaipa kupfuura kutanga. Zvichava saizvozvowo kuzera iri rakaipa.

⁴⁵Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁶Wakati achataura nezvaunga, tarira, mai nevanin'ina vake vakamira panze, vachitsvaka kutaura naye.

⁴⁶Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁷Umwe ndokuti kwaari: Tarirai, mai venyu nevanin'ina venyu vamire panze, vachitsvaka kutaura nemwi.

⁴⁷И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁸Asi wakapindura akati kuna iye wakamuudza: Mai vangu ndiani? Nevanin'ina vangu ndivana ani?

⁴⁸А Той в отговор рече на този, който Му каза, [това]: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁹Zvino wakatandavadzira ruoko rwake kuvadzidzi vake, akati: Tarirai, mai vangu nevanin'ina vangu.

⁴⁹И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁵⁰Nekuti ani nani unoita kuda kwaBaba vangu vari kumatenga, ndiye munin'ina wangu, nehanzvadzi, namai.

⁵⁰Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.