¹Zvino nezuva iro vakarava mubhuku yaMozisi, vanhu vose vachizvinzwa, vakawana makanyorwa, kuti vaMoabhu navaAmoni havafaniri kupinda paungano yaMwari nokusingaperi;

¹В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

²nekuti ivo havana kundosangana navana vaIsiraeri nezvokudya nemvura, asi vakaripira Bharamu kuti avatuke; asi Mwari wedu akashandura kutuka akakuita kuropafadza.

²защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

³Zvino vakati vanzwa murau, vakaraura vanhu vazhinji vose vakanga vakavhengana navaIsiraeri.

³И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките [чужденци] смесени [с него].

⁴Zvino izvi zvisati zvaitwa, Eriashibhi mupristi, akanga aitwa mutariri wamakamuri eimba yaMwari wedu, wakashamwaridzana naTobhia,

⁴А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

⁵akamugadzirira kamuri huru pavaichengeta kare zvipiriso zvoupfu, nezvinonhuhwira, nemidziyo, nezvegumi nezviyo, nezvewaini, nezvamafuta, zvakanga zvarairwa kuti zvipiwe vaRevhi, navaimbi, navarindi vemikova, nezvipiriso zvaitsaurirwa vapristi.

⁵приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

⁶Asi nenguva iyo yose ini ndakanga ndisipo paJerusaremu; nekuti negore ramakumi matatu namaviri raAritashasita mambo weBhabhironi, ini ndakaenda kuna mambo; zvino mamwe mazuva akati apfuura ndikakumbira kuna mambo,

⁶Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

⁷ndikasvika Jerusaremu, ndikanzwa zvakaipa zvakanga zvaitwa naEriashibhi, kuti wakange agadzirira Tobhia kamuri paruvazhe rweimba yaMwari.

⁷[пак] дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

⁸Ndikava neshungu kwazvo; saka ndakarashira kunze kwekamuri nhumbi dzose dzaTobhia.

⁸И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

⁹Ipapo ndakaraira vakanatsa makamuri; ndikadzoseramozve midziyo yeimba yaMwari, pamwechete nezvipiriso zvoupfu nezvinonhuhwira.

⁹Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

¹⁰Ndikaona kuti vaRevhi vakanga vasina kupiwa migove yavo; naizvozvo vaRevhi navaimbi, vaibata basa, vakanga vatizira mumwe nomumwe kumunda wake.

¹⁰После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата [на служенето], бяха побягнали всеки в селото си.

¹¹Ipapo ndakaita nharo navatariri, ndikati, Imba yaMwari yasiirweiko? Ndikavakokera, ndikavadzoserazve panzvimbo yavo.

¹¹Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах [побягналите служители] та ги поставих на мястото им.

¹²Ipapo vaJudha vose vakauya nezvegumi zvezviyo, nezvewaini, nezvamafuta, vakazviisa muzvivigiro.

¹²Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

¹³Ndikaisa pazvivigiro vachengeti vefuma, Sheremia mupristi, naZadhoki munyori, navaRevhi, Pedhaya; vachibatsirwa naHanani, mwanakomana waZakuri, mwanakomana waMatania; nekuti vakanga vachinzi vakatendeka; basa ravo rakanga riri rokupa hama dzavo mugove wavo.

¹³И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

¹⁴Chindirangarirai henyu, Mwari wangu, pamusoro paizvozvo; regai henyu kupikisa mabasa angu akanaka andakaitira imba yaMwari wangu nezvaifanira kuitwa mairi.

¹⁴Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

¹⁵Zvino pamazuva iwayo ndakaona paJudha vamwe vakanga vachitsika mazambiringa pazvisviniro nesabata, navakanga vachitora zvisote vachizvitakudza mbongoro; uye waini, namazambiringa, namaonde, nemitoro yamarudzi ose, zvavakanga vachiuya nazvo paJerusaremu nezuva resabata; ndikavanyevera pazuva ravakatengesa zvokudya.

¹⁵През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих [против тях], когато [така] продаваха храна.

¹⁶Pakanga pagerewo varume veTire, vaiuya nehove, nezvimwe zvinotengeswa zvamarudzi ose; vakazvitengesa kuvanhu vaJudha napaJerusaremu pazuva resabata.

¹⁶Също и тиряните, които живееха в [града], донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

¹⁷Ipapo ndikaita nharo navakuru vavaJudha, ndikati kwavari, Chinhu ichi chakaipa chamunoita ndecheiko, zvamunozvidza zuva resabata?

¹⁷Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

¹⁸Ko madzibaba enyu haana kuita saizvozvo, Mwari wedu akauyisa zvakaipa izvi zvose pamusoro pedu napamusoro peguta rino here? Asi imwi munowedzera kutsamwa kwaMwari pamusoro paIsiraeri, zvamunozvidza sabata.

¹⁸Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

¹⁹Zvino pamasuwo eJerusaremu pakati posviba, sabata risati rasvika, ndakaraira kuti mikova ipfigwe, ndikaraira kuti irege kuzarurwazve kusvikira sabata rapfuura, ndikaisa vamwe varanda vangu pamasuwo, kuti mitoro irege kupinzwa pazuva resabata.

¹⁹Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

²⁰Naizvozvo vashambadziri navatengesi vezvinhu zvamarudzi ose vakavata kunze kweJerusaremu kamwe kana kaviri.

²⁰Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

²¹Ipapo ndakavanyevera ndikati kwavari, Munovatireiko pamberi porusvingo? Kana mukadarozve ndichakubatai. Zvino kubva panguva iyo havana kuzouyazve nesabata.

²¹Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

²²Ndikaraira vaRevhi kuti vazvinatse, vauye kuzorinda masuwo, vatsaure zuva resabata. Ndirangarirei henyu nokuda kwechinhu ichiwo, Mwari wangu, mundinzwire tsitsi nenyasha dzenyu huru.

²²И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

²³Namazuva iwayo ndakaonawo vamwe vaJudha vakanga vawana vakadzi veAshidhodhi, naAmoni, naMoabhu;

²³После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

²⁴vana vavo vaitaura zvimwe nechiAshidhodhi, vasingagoni kutaura rurimi rwavaJudha, asi rurimi rwamarudzi iwayo.

²⁴чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но [приказваха] по езика на всеки [от тия народи].

²⁵Ndikaita nharo navo, ndikavatuka, ndikarova vamwe vavo, ndikataura vhudzi ravo, ndikavapikisa naMwari, ndichiti, Hamufaniri kupa vanakomana vavo vakunda venyu, kana kutorera vanakomana venyu vakunda vavo, kunyange nemiwo.

²⁵И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, [като казах]: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

²⁶Ko Soromoni mambo waIsiraeri haana kutadza pazvinhu izvi here? Kunyange zvakadaro pakati pendudzi zhinji pakanga pasina mambo akafanana naye, naye akanga akadikamwa naMwari wake, Mwari akamuita mambo wavaIsiraeri vose; kunyange zvakadaro naiye akatadziswa navakadzi vatorwa.

²⁶Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

²⁷Ko zvino tingakuteererai kuti muite chinhu ichi chakaipa chikuru, mutadzire Mwari wedu muchiwana vakadzi vatorwa here?

²⁷А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

²⁸Zvino mumwe wavanakomana vaJoyadha mwanakomana waEriashibhi mupristi mukuru, akanga ari mukwambo waSanibharati muHoroni; saka ndakamudzinga abve kwandiri.

²⁸И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

²⁹Muvarangarirei henyu, Mwari wangu, nekuti vakasvibisa upristi nesungano youpristi neyavaRevhi.

²⁹Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

³⁰Ndikavanatsa saizvozvo ndikabvisa zvose zvavatorwa, ndikaraira madzoro avapristi navaRevhi, mumwe nomumwe pabasa rake;

³⁰Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

³¹napabasa rezvipo zvehuni panguva dzakatarwa, nerezvitsva. Ndirangarirei henyu, Mwari wangu, mundiitire zvakanaka.

³¹[наредих] и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.