¹Zvino Kora, mwanakomana waIzari, mwanakomana waKohati, mwanakomana waRevhi, naDhatani naAbhiramu, vanakomana vaEriabhu, naOni, mwanakomana waPereti, vanakomana vaRubheni, vakatora varume,

¹А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

²vakamukira Mozisi, vana vamwe vavana vaIsiraeri, vaiva vakuru veungano. vana mazana maviri namakumi mashanu, vakanga vakadamwa kumakurukota, varume vakanga vakakurumbira;

²дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

³vakaunganira kuna Mozisi naAroni, vakati kwavari,Zvaringana, nekuti vanhu vose veungano vatsvene, mumwe nomumwe wavo; Jehovha ari pakati pavo; imwi munozvikudzireiko pamakurukota aJehovha?

³Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

⁴Mozisi akati achizvinzwa, akawira pasi nechiso chake;

⁴А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

⁵akataura naKora neboka rake rose, akati, Mangwana Jehovha acharatidza kuti vanhu vake ndivana ani, uye kuti mutsvene ndiani, uye kuti ndiani waachaswededza kwaari; iye waanotsaura, ndiye waachazoswededza kwaari.

⁵и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

⁶Itai kudai: Torai hadyana dzezvinonhuhwira, iwe Kora, neveboka rako rose;

⁶Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

⁷mangwana muise moto mukati madzo, nokuisawo zvinonhuhwira pamusoro padzo pamberi paJehovha; zvino munhu anotsaurwa naJehovha, ndiye achava mutsvene. Zvaringana, imwi vanakomana vaRevhi.

⁷турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

⁸Mozisi akatiwo kuna Kora, Teererai, imwi vanakomana vaRevhi:

⁸И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

⁹Ko munoti chinhu chiduku kuti Mwari waIsiraeri akakutsaurai paungano yaIsiraeri, kuti akuswededzei kwaari, kuti mubate basa retabhenakeri yaJehovha, nokumira pamberi peungano, nokuvabatira,

⁹малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

¹⁰akakuswededza, nehama dzako dzose, vanakomana vaRevhi, pamwechete newe here? Zvino motsvaka upristiwo here?

¹⁰Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

¹¹Naizvozvo iwe neboka rako rose maungana kuzorwa naJehovha; Aroni ndianiko, zvamunomupopotera iye?

¹¹Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

¹²Ipapo Mozisi akatuma munhu kundodana Dhatani naAbhiramu, vanakomana vaEriabhu; asi ivo vakati, Hatidi kukwirako.

¹²И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

¹³Chinhu chiduku here zvawakatibudisa munyika inoyerera mukaka nouchi, kuti utiurayire murenje; zvino woda kuzviita ishe pamusoro pedu here?

¹³Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

¹⁴Uye hauna kutiisa munyika inoyerera mukaka nouchi, kana kutipa nhaka yeminda neyeminda yemizambiringa; zvino unoda kutumbura meso avanhu ava here? Hatidi kukwirako.

¹⁴При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

¹⁵Ipapo Mozisi akatsamwa kwazvo, akati kuna Jehovha, Musagamuchira chipiriso chavo; handina kuvatorera dhongi rimwe, handina kuitira mumwe wavo zvakaipa.

¹⁵Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

¹⁶Ipapo Mozisi akati kuna Kora, Iwe neboka rako rose, uyai pamberi paJehovha mangwana, iwe, naivo, naAroni;

¹⁶И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

¹⁷mumwe nomumwe atore hadyana yake yezvinonhuhwira, muise zvinonhuhwira mukati madzo, muuye nadzo pamberi paJehovha, mumwe nomumwe hadyana yake yezvinonhuhwira, hadyana dzina mazana maviri namakumi mashanu; newewo, naAroni, mumwe nomumwe hadyana yake.

¹⁷и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

¹⁸Zvino mumwe nomumwe akatora hadyana yake, akaisa moto mukati mayo, akaisawo zvinonhuhwira pamusoro padzo, akandomira pamukova wetende rokusangana, pamwechete naMozisi naAroni.

¹⁸Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

¹⁹Kora akaunganidza ungano yose pamukova wetende rokusangana; kubwinya kwaJehovha kukaonekwa neungano yose.

¹⁹Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

²⁰Ipapo Jehovha akataura naMozisi naAroni, akati,

²⁰Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

²¹Zvitsaurei imwi paungano iyi, ndivaparadze pakarepo.

²¹Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

²²Zvino vakawira pasi nezviso zvavo, vakati, Haiwa, Mwari, Mwari wemweya yavanhu vose, ko kana munhu mumwe akatadza, mungatsamwira ungano yose here?

²²А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

²³Ipapo Jehovha akataura naMozisi, akati,

²³Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁴Taura neungano, uti, Ibvai patabhenakeri yaKora, naDhatani, naAbhiramu.

²⁴Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

²⁵Ipapo Mozisi akasimuka, akaenda kuna Dhatani naAbhiramu; vakuru vaIsiraeri vakamutevera.

²⁵И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

²⁶Akataura neungano, akati, Ibvai pamatende avarume ava vakaipa, musatongobata chinhu chavo, kuti murege kuparadzwa pazvivi zvavo zvose.

²⁶И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

²⁷Naizvozvo vakabva patabhenakeri yaKora, naDhatani, naAbhiramu, kumativi ose, Dhatani naAbhiramu vakabuda, vakandomira pamikova yamatende avo navakadzi vavo navana vavo, nezvana zvavo zviduku.

²⁷И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

²⁸Zvino Mozisi akati, Muchaziva nezvizvi kuti Jehovha akandituma kuti ndiite mabasa awa ose; nekuti handina kuaita nokuda kwangu.

²⁸И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не [ги правя] от себе си:

²⁹Kana varume ava vakafa savamwe vanhu vose, kana zvimwe vakasvikirwa nezvinosvikira vamwe vanhu vose, Jehovha haana kundituma.

²⁹ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

³⁰Asi kana Jehovha akasika chinhu chitsva, panyika ikashamisa muromo wayo, ikavamedza, ivo nezvose zvavo, vakaburukira mugomba vari vapenyu, ipapo muchaziva kuti varume ava vakazvidza Jehovha.

³⁰но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

³¹Zvino akati apedza kutaura mashoko awa ose, pasi pavo pakatsemuka,

³¹Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

³²nyika ikashamisa muromo wayo, ikavamedza, ivo nemhuri dzavo, navanhu vose vakanga vari vaKora, nenhumbi dzavo dzose.

³²Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

³³Naizvozvo ivo, nezvose zvavo, vakaburukira mugomba vari vapenyu; ivhu rikavafukidza, vakaparadzwa pakati peungano.

³³Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

³⁴Ipapo vaIsiraeri vose vakanga vakavakomba vakatiza nokuchema kwavo, nekuti vakati, Nyika irege kutimedzawo.

³⁴А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

³⁵Ipapo moto ukabuda kuna Jehovha, ukaparadza varume avo vaiva namazana maviri namakumi mashanu, vakanga vachipisira zvinonhuhwira.

³⁵И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

³⁶Zvino Jehovha akataura naMozisi, akati,

³⁶След това Господ говори на Моисея, казвайки:

³⁷Taura naEreazari, mwanakomana waAroni mupristi, kuti anonge hadyana dzezvinonhuhwira pakati pomoto, iwe uparadzire moto kure, nekuti hadyana itsvene;

³⁷Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

³⁸idzo hadyana dzezvinonhuhwira dzavanhu avo vakatadza vakaurawa, dzipambadzirwe, kufukidza aritari nadzo; nekuti vakanga vauya nadzo pamberi paJehovha, naizvozvo itsvene; chichava chiratidzo kuvana vaIsiraeri.

³⁸кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

³⁹Zvino mupristi Ereazari akatora hadyana dzezvinonhuhwira dzendarira, dzakanga dzauyiswa navakazopiswa, akadzipambadzira kuti aritari ifukidzwe nadzo;

³⁹И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

⁴⁰kuti chive chirangaridzo kuvana vaIsiraeri, kuti mutorwa, asati ari worudzi rwaAroni, arege kuswedera kuti apise zvinonhuhwira pamberi paJehovha, arege kuzoitirwa saKora neboka rake; sezvakataura Jehovha naye nomuromo waMozisi.

⁴⁰да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. [Това стори Елеазар], както Господ му рече чрез Моисея.

⁴¹Fume mangwana ungano yose yavana valsiraeri yakapopotera Mozisi naAroni, vachiti, imwi makauraya vanhu vaJehovha.

⁴¹А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

⁴²Zvino ungano yakati yaungana kuzorwa naMozisi naAroni, vakatarira kutende rokusangana, vakaona kuti gore rarifukidza, nokubwinya kwaJehovha kukaonekwa.

⁴²Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

⁴³Ipapo Mozisi naAroni vakandomira pamberi petende rokusangana,

⁴³И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

⁴⁴Jehovha akataura naMozisi, akati,

⁴⁴И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁴⁵Ibvai paungano iyi, ndivaparadze pakarepo. Ivo vakawira pasi nezviso zvavo.

⁴⁵Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

⁴⁶Mozisi akati kuna Aroni, Tora hadyana yako yezvinonhuhwira, uise moto unobva paaritari mukati mayo, nokuisawo zvinonhuhwira pamusoro payo, ukurumidze kuenda nazvo kuungano, uvayananisire; nekuti Jehovha atsamwa, denda ratanga.

⁴⁶Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

⁴⁷Aroni akaitora, sezvakataura Mozisi, akamhanyira pakati peungano, onei denda rakanga ratanga pakati pavanhu; akaisa zvinonhuhwira pamusoro payo, akayananisira vanhu.

⁴⁷Аарон, прочее, взе [кадилницата си], както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

⁴⁸Akandomira pakati pavakafa navapenyu, denda rikaguma.

⁴⁸А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

⁴⁹Zvino vakanga vafa nedenda vakasvika zviuru zvine gumi nezvina namazana manomwe, vakanga vafa nokuda kwaKora vasingaverengwi.

⁴⁹Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

⁵⁰Ipapo Aroni akadzokera kuna Mozisi kumukova wetende rokusangana, denda rikaguma.

⁵⁰И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.