¹Zvino vana vaIsiraeri vakafamba, vakandodzika matende avo pamapani eMoabhu, mhiri kwaJoridhani paJeriko.

¹Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

²Zvino Bharaki, mwanakomana waZipori, akanga aona zvose zvakaitirwa vaAmori navaIsiraeri.

²А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

³Moabhu akatya vanhu avo kwazvo, nekuti vakanga vari vazhinji; Moabhu akavhunduka nokuda kwavana vaIsiraeri.

³И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

⁴Ipapo Moabhu akati kuvakuru vaMidhiani, Zvino vanhu ava vazhinji vachananzva zvose zvakatipoteredza, semombe inonanzva uswa bwesango; Bharaki, mwanakomana waZipori ndiye akanga ari mambo waMoabhu nenguva

⁴И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

⁵iyo. Ipapo akatuma nhume kuna Bharamu, mwanakomana waBheori, paPetori paRwizi, kunyika yavana vorudzi rwake, kuzomudana, achiti, Tarira, pano pana vanhu vakabva Egipita, tarira, vakafukidza nyika yose, zvino voda kurwa neni.

⁵изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката [Евфрат], в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

⁶Naizvozvo douya hako zvino, unditukire vanhu ava; nekuti vanondikurira nesimba; zvimwe ndingagona kuvakunda, ndivadzinge munyika ino; nekuti ndinoziva kuti munhu akaropafadzwa newe, akaropafadzwa kwazvo, uye munhu akatukwa newe, wakatukwa kwazvo.

⁶Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

⁷Ipapo vakuru vaMoabhu navakuru vaMidhiani vakaenda vakabata shanu yokuvuka mumaoko avo, vakasvika kuna Bharamu, vakamuudza mashoko aBharaki.

⁷И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

⁸Iye akati kwavari, Vatai usiku huno pano, ndikudzoserei neshoko, sezvandichaudzwa naJehovha; machinda aMoabhu akagarapo kuna Bharamu.

⁸А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

⁹Zvino Mwari akauya kuna Bharamu, akati, Vanhu ava vari kwauri ndivana aniko?

⁹И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

¹⁰Bharamu akati kuna Mwari, Bharaki, mwanakomana waZipori, mambo waMoabhu, akatuma shoko kwandiri, achiti,

¹⁰И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене [да кажат:]

¹¹Tarira, vanhu vakabva Egipita vakafukidza nyika yose; zvino uya unditukire ivo; zvimwe ndingagona kurwa navo, nokuvadzinga.

¹¹Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

¹²Ipapo Mwari akati kuna Bharamu, Haufaniri kuenda navo; haufaniri kutuka vanhu avo; nekuti vakaropafadzwa.

¹²А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

¹³Bharamu akamuka mangwanani, akati kumachinda aBharaki, Endai kunyika yenyu, nekuti Jehovha anoramba kunditendera kuenda nemi.

¹³И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

¹⁴Ipapo machinda aMoabhu vakasimuka, vakaenda kuna Bharaki, vakati, Bharamu aramba kuuya nesu.

¹⁴Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

¹⁵Zvino Bharaki akapamhazve kutuma machinda mazhinji kuna ivo navakakudzwa kupfuura ivo.

¹⁵А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

¹⁶Vakasvika kuna Bharamu, vakati kwaari, Zvanzi naBharaki, mwanakomana waZipori, Usatendera chinhu kukudzivisa kuuya kwandiri;

¹⁶И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

¹⁷nekuti ndichakukudza zvikuru kwazvo, zvose zvaunondiraira ndichazviita; naizvozvo douya hako unditukire vanhu ava.

¹⁷защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

¹⁸Bharamu akapindura, akati kuvaranda vaBharaki, Kunyange Bharaki akandipa imba yake izere nesirivha nendarama, handingagoni kudarika shoko raJehovha Mwari wangu, kuti nditapudze kana ndiwedzere kwariri.

¹⁸А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

¹⁹Naizvozvo zvino nemiwo dovatai henyu pano usiku huno, kuti ndizive zvandichaudzwazve naJehovha.

¹⁹За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

²⁰Zvino Mwari akauya kuna Bharamu usiku, akati kwaari, Vanhu ava kana vakauya kuzokudana simuka uende navo; asi shoko randichataura kwauri, unofanira kuita iro roga.

²⁰И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

²¹Zvino Bharami akamuka mangwanani akaisa chigaro padhongi gadzi rake akaenda nemachinda aMoabhi

²¹За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

²²Asi Mwari akamutsamwira zvaakaenda mutumwa waJehovha akandomira munzira yake kuti arwe naye. Zvino iye akanga akatasva dhongi gadzi rake, navaranda vake vaviri vakanga vanaye.

²²Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя [пред Валаама], за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

²³Ipapo dhongi gadzi rikaona mutumwa waJehovha amire munzira, ano munondo wakavhomorwa muruoko rwake; dhongi gadzi rikatsauka panzira, rikaenda nokusango; Bharamu akarova dhongi gadzi kuti aridzorere kunzira.

²³И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

²⁴Zvino mutumwa waJehovha akandomira panzira nhete pakati peminda yemizambiringa, rusvingo ruri kurutivi runo, norusvingo kuno rumwe rutivizve.

²⁴Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, [дето имаше] преграда отсам и преграда оттам [край пътя].

²⁵Dhongi gadzi rikaona mutumwa waJehovha, rikazvisundira kurusvingo; rikambandidzira rutsoka rwaBharamu parusvingo; ipapo akarirovazve.

²⁵И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

²⁶Mutumwa waJehovha akapfuura mberi, akandomira pakanga pakamanikana, pakanga pasina nzvimbo yokutsaukira kurudyi kana kuruboshwe.

²⁶После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

²⁷Dhongi gadzi rikaona mutumwa waJehovha, rikavata pasi, Bharamu ari pamusoro paro; Bharamu akatsamwa, akarova dhongi gadzi netsvimbo yake.

²⁷И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

²⁸Zvino Jehovha akashamisa muromo wedhongi gadzi, rikati kuna Bharamu, Ndakakuitirei, zvamandirova zvino katatu?

²⁸Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

²⁹Bharamu akati kudhongi gadzi. Nekuti wakandidadira; dai ndaiva nomunondo muruoko rwangu, ndingadai ndakuuraya pakarepo.

²⁹А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

³⁰Dhongi gadzi rikati kuna Bharamu, Ko ini handizi dhongi gadzi renyu ramakatasva makore enyu ose kusvikira zuva rino here? Ko ndaigara ndichikuitirai saizvozvo here? Iye akati, Kwete.

³⁰И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

³¹Ipapo Jehovha akasvinudza meso aBharamu, akaona mutumwa waJehovha amire munzira, ano munondo wakavhomorwa muruoko rwake; akakotamisa musoro wake, akawira pasi nechiso chake.

³¹Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

³²Mutumwa waJehovha akati kwaari, Warovereiko dhongi gadzi rako zvino katatu? Tarira, ini ndimene ndabuda kuzokudzivisa, nekuti nzira yako inovavarira kune zvakaipa pamberi pangu.

³²И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

³³Dhongi gadzi rakandiona, rikatsauka pamberi pangu katatu; dai risina kutsauka pamberi pangu, zvirokwazvo ndingadai ndakuuraya iwe, ndikariraramisa iro.

³³и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

³⁴Ipapo Bharamu akati kumutumwa waJehovha, Ndatadza, nekuti ndakanga ndisingazivi kuti ndiwe wakange umire munzira uchindidzivisa; naizvozvo zvino, kana usingafari nazvo, ndichadzoka hangu.

³⁴Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

³⁵Mutumwa waJehovha akati kuna Bharamu, Enda hako navarume ava, asi shoko roga randichataura kwauri, ndiro raunofanira kutaura. Naizvozvo Bharamu akaenda namachinda aBharaki.

³⁵А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

³⁶Zvino Bharaki akati anzwa kuti Bharamu asvika, akabuda kundosangana naye paIri-Moabhu riri pamuganhu weArinoni, pamugumo wenyika.

³⁶А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град [разположен там], гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

³⁷Zvino Bharaki akati kuna Bharamu, Ko handina kutuma nhume kwauri nomoyo wose, ndichikudana here? Wakaregereiko kuuya kwandiri? Ko handigoni kukukudza here?

³⁷Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

³⁸Bharamu akati kuna Bharaki, Tarira, ndauya kwauri; ko ini ndine simba rokutaura chinhu here? Shoko rinoiswa mumuromo mangu naMwari, ndiro randichataura.

³⁸А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

³⁹Zvino Bharamu akaenda naBharaki, akasvika paKiriati-huzoti.

³⁹И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

⁴⁰Bharaki akabaya nzombe namakwai, akazvitumira kuna Bharamu namachinda akanga anaye.

⁴⁰И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати [от тях] и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

⁴¹Zvino mangwanani Bharaki akatora Bharamu, akamukwidza panzvimbo dzakakwirira dzaBhaari, akaona, aripo, vanhu vokumudzivo.

⁴¹А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете [до] крайната им част.