1Nomwedzi worusere, negore rechipiri raDhariusi, shoko raJehovha rakasvika kuna Zekariya, mwanakomana waBherekia, mwanakomana womuporofita Idho, richiti,
1В осмия месец, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо и рече: -
2Jehovha akatsamwira madzibaba enyu zvikuru.
2Господ се разгневи много на бащите ви,
3Naizvozvo chiti kwavari Zvanzi naJehovha wehondo , Dzokerai kwandiri, ndizvo zvinotaura Jehovha wehondo neni ndichadzokera kwamuri, ndizvo zvinotaura Jehovha wehondo.
3Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.
4Regai kuva samadzibaba enyu, nekuti vaporofita vokutanga vakadanidzira kwaari, vachiti, zvanzi naJehovha wehondo, Dzokai, zvino panzira dzenyu dzakaipa napazvakaipa zvenyu zvamunoita; asi havana kunzwa kana kunditeerera, ndizvo zvinotaura Jehovha.
4Не ставайте [такива] каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.
5Madzibaba enyu aripiko? Naivo vaporofita vangararama nokusingaperi here?
5Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?
6Asi mashoko angu nemitemo yangu, zvandakaraira varanda vangu, ivo vaporofita, hazvina kubata madzibaba enyu here? Ivo vakadzoka, vakati, Jehovha wehondo sezvaakafunga kutiitira, zvakafanira mabasa edu nezvakafanira zvatakaita, ndizvo zvaakatiitira.
6Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.
7Nezuva ramakumi namana romwedzi wegumi nomumwe, uri mwedzi weShabhati, negore rechipiri raDhariusi, shoko raJehovha rakasvika kuna Zekariya mwanakomana waBherekia, mwanakomana womuporofita Idho, richiti,
7На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:
8Ndakatarira usiku, ndikaona murume akatasva bhiza dzvuku, akamira pakati pemiti yemimirite yaiva mumupata; shure kwake kwakanga kunamabhiza matsvuku namashora namachena.
8Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.
9Ipapo ndikati, Nhai, ishe wangu, zvinyiko izvi? Mutumwa akanga achitaurirana neni akati kwandiri, Ndichakuratidza kuti izvi zvinyi.
9Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.
10Murume akanga amire pakati pemiti yemimirite akapindura, akati, Ava ndivo vakatumwa naJehovha kupota-pota nenyika yose.
10И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.
11Ivo vakapindura mutumwa waJehovha akanga amire pakati pemiti yemimirite, vakati, Takapota-pota nenyika yose, wane nyika yose inyerere ichizorora.
11И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.
12Ipapo mutumwa waJehovha wakapindura, akati, Aiwa, Jehovha wehondo, mucharamba musinganzwiri nyasha Jerusaremu namaguta aJudha amakatsamwira makore ano ana makumi manomwe kusvikira riniko?
12Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?
13Ipapo Jehovha akapindura mutumwa akanga achitaurirana neni, mashoko akanaka anonyaradza.
13И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.
14Ipapo mutumwa, akanga achitaurirana neni, akati kwandiri, Danidzira, uti, Zvanzi naJehovha wehondo, ndine godo pamusoro peJerusaremu, godo guru.
14И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;
15Ndakatsamwira kwazvo ndudzi dzavanhu dzakazorora, nekuti ndakanga ndakatsamwa zvishoma, asi ivo vakanyanyisa kuipa.
15и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на [Израиля].
16Naizvozvo zvanzi naJehovha, Ndakadzokera Jerusaremu ndine nyasha zhinji; imba yangu ichavakwamo ndizvo zvinotaura Jehovha wehondo uye rwonzi rwokuyera ruchatambanudzirwa pamusoro peJerusaremu.
16Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.
17Danidzirazve, uti, Zvanzi naJehovha wehondo, Maguta angu achapa fuma mufarozve, uye Jehovha achangonyaradza Ziyoni, achazvisanangurirazve Jerusaremu.
17Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.
18Zvino ndakarinzira meso angu ndikatarira, ndikaona nyanga ina.
18И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.
19Ipapo ndikati kumutumwa, wakange achitaurirana neni, Zvinyiko izvi? Akandipindura, akati, Ndidzo nyanga dzakaparadzira Judha naIsiraeri neJerusaremu.
19И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.
20Jehovha akandiratidza vapfuri vana.
20Тогава Господ ми показа четирима ковачи.
21Ipapo ndikati, Ava vauya kuzobateiko? Iye akataura, akati, Ndidzo nyanga dzakaparadzira Judha, kusvikira kusino munhu akasimudza musoro wake; asi ava vauya kuzovatyisa, kuwisira pasi nyanga dzendudzi dzavanhu dzakasimudzira nyika yaJudha runyanga rwavo vachida kuvaparadzira.
21И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.