1След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,2на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.3И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.4И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.5Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?6И момъкът, който му съобщаваше [това] рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.7И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.8И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.9Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.10И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.11Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така [направиха] и всичките мъже, които бяха с него.12И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.13А Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?15И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.16И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.17Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;18(и заръча да научат юдейците [тая Песен на] лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -19Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места [на полето] ти! Как паднаха силните.20Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.21Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви [доставяйки] първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, [като да] не е бил той помазан с миро.22От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.23Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.24Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на [полето] ти!26Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.27Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!