1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.3Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.5И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,6те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,7и проповядваха благовестието.8А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.9Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,10рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.12И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.13И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.14Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:15О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;16Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.18И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,22и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.23И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.26Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.28И [там] преседяха доста време с учениците.