1А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.4И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?5А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той [отговори]: Аз съм Исус, Когото ти гониш.6Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.8И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.9И [прекара] три дни без да види и, не яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.11И Господ му [рече:] Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;12и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.13Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.14И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.15А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;16защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.17И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.18И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.19А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.20И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.21И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?22А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;24но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,25но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.26И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.27Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.28И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.29И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.30Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.31И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.32И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида.33И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.34И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.35И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.36А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.37И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.38И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.39И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.40А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.41И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива.42И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.43А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.