1О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан [като] разпнат?2Това само желая да науча от вас: Чрез дела, [изисквани] от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в [евангелското] послание?3Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?4Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!5Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, [изисквани] от закона ли [върши това], или чрез вяра в посланието,6както [с] Авраама, [който] повярва в Бога, и му се вмени за правда?7Тогава познайте, че тия, които [упражняват] вяра, те са Авраамови чада;8и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, [казвайки]: "В тебе ще се благославят всичките народи".9Така щото тия, които [имат] вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.10Защото всички, които се [облягат] на дела, [изисквани] от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".11А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно [от това], "че праведният чрез вяра ще живее";12а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, [което заповядва законът], ще живее чрез него".13Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";14така щото благословението, [дадено] на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.15Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.16А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.17И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.18Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.19Тогава, защо се [даде] закона? Прибави се с цел [да се изявяват] престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; [и беше] прогласен от ангели чрез един ходатай.20Но ходатаят не [ходатайствува] за един; а Бог, [Който дава обещание], е един.21Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.22Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, [изпълняемо] чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.23А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до [времето] на вярата, която имаше да се открие.24Така, законът стана за нас детеводител, [да ни доведе] при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.25Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.26Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.27Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.28Няма [вече] юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.29И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.