1И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,2защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;3остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;4и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;5понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.6Затова Исаак се настани в Герар.7И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, [като си думаше]: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.8А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.9Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.10И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.11Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.12И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.13Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.14Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;15и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.16И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.17Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.18А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.19И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.20Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова [Исаак] нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.21После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}.22Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.23От там отиде във Вирсавее.24И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.25И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.26Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола.27И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?28А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,29че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега [виждаме, че] ти си благословеният от Господа.30Тогава [Исаак] им даде угощение и те ядоха и пиха.31На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.32И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.33И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.34А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.35Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.