1Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;2Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.3Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.4Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.5И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]6а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.7Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,8Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,9Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.10Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".12Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;13но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:15докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".16Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?17А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?19И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.