1Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -2Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?3Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?4Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.5Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,6И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.7Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?8Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?9Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.10Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?11Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.12Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.13Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,14Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.15Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;16Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.17Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.18Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.19Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.20А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.