1Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].2Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!3Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,4Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.5Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.6Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.7Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.8Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.9А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.10А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.11Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.12Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,13Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,14Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,15То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?16При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.