1Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.2Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.3[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.4Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.5Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.6Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.7Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.8Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.9[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.10Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно11И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.12Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?13Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,14Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.15Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.16Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.17Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.18Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й. ]Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.19Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.20От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -21Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.22Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.23Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;24Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,25За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.26Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,27Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;28И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.