Bulgarian

Job

41

1Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?2Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?3Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?4Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?5Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?7Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?8Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].9Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?10Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?11Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.15[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;16Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;17Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.18Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.19Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.20Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.21Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.22На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.23Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.24Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.25Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.26Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.27Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.28Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;29Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.30[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;31Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.32Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].33На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.34Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.