1А Иов в отговор рече: -2Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!3Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.4Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.5Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?6Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?7Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.8Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -9Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!10Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.11Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?12Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?13Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?14На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.15Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,16Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;17Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;18Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;19Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;20Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;21Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.22Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?23Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?24Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.25Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?26Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?27Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.28Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа29Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.30Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?