1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.12Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".28[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.