1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, [жените] дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.2И намериха камъка отвален от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.4И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.5И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а [мъжете] им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?6Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.8И спомниха си думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.10А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата [майка] и другите жени с тях, [които] казаха тия неща на апостолите.11А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.12А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните [сложени] отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.14И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.15И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;16но очите им се удържаха да Го не познаят.17И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?19И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.22При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.25И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?27И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.28И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.29Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.30И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.31И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,34които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.35Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.36И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам!37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.38И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.40И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?42И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].43И взе та яде пред тях.44И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.45Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.46И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.48Вие сте свидетели на това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.50И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови51И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.52И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;53и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].