1И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.2И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?3Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.4А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.5И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.6И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.7И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.8И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;9но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.10И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.11И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.12И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.13И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.14И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.15А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.16Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.17Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.18Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.19А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;20защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.21И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,22и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.23И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.24А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.25И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.26И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.27И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,28и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.29И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.30И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.31И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.32И отидоха с ладията на уединено място на саме.33А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.34И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.35И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;36разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.37А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?38А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.39И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.40И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.41И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.42И всички ядоха и се наситиха.43И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.44А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.45И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.46И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.47И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.48И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.49А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;50защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!51И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.52Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.53И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.54И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;55и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.56И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.