1Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.2Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.3Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,4Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,5За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.6Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,7Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.8Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.9[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.10И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;11(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи12Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);13Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:14Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,15Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.16Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.17Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.18Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.19Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;20Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.22Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,23Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.24Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;26Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.27Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.