1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си [ме].2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.4Защото [докато] думата не е [още] на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.6[Това] знание е пречудно за мене; Високо е; не мога [да го стигна].7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.9[Ако] взема крилата на зората [И] се заселя в най-далечните краища на морето,10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще [стане на] нощ,12То и самата тъмнина не укрива [нищо] от Тебе, А нощта свети като деня; [За Тебе] тъмнината и светлината са безразлични.13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това].15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма.16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.17И колко скъпоценни за мене са [тия] Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!18[Ако бих поискал] да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат [против Тебе] заради суета.21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.