1(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.2Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.3Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.4Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.5В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.6Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,7Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,8И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.9Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.10Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.11На всичките си противници станах [за] укор, А най-вече на ближните си, И [за] плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.12Като някой умрял бидох забравен от сърцето [на всичките; ]Станах като счупен съд;13Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.14Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.15В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.16Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.17Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.18Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.19Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, [И] която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!20Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.21Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.22А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.23Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.24Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.