1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.5Размислих за древните дни, За годините на старите времена.6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва:]7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.