1(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.3Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.4Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,5Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.6Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.7Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).8Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.9Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат [и] ще Те хвалят? (Села).11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в [мястото на] погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти [дела], И правдата Ти в земята на забравените?13Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.14Господи, защо отхвърляш душата ми? [Защо] криеш лицето Си от мене?15От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, [и] в изумление съм.16Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.17Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.18Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.