Bulgarian

Romans

4

1И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?2Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.3Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".4А на този, който върши [дела], наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;5а на този, който не върши [дела], а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра [му] се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -7"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;8Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".9Прочее, това блаженство [само] за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".10то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,12и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,13Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.14Защото, ако са наследници тия, които [се облягат] на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;15понеже законът докарва, [не обещание], а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.16Затова [наследството] е от вяра, за [да бъде] по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се [обляга] на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,17(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.18[Авраам], надявайки се без [да има причина за] надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".19Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, [вземаше пред вид] и мъртвостта на Сарината утроба, -20обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,21уверен, че това, което е обещал [Бог], Той е силен да го изпълни.22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени [за правда], не се написа само за него,24но и за нас, на които ще се вменява [за правда], като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,25Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.