¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

¹Nama harum lebih baik daripada minyak bernilai tinggi; dan hari kematian lebih baik daripada hari jadi.

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

²Lebih baik pergi ke rumah duka daripada ke tempat pesta. Sebab kita harus selalu mengenang bahwa maut menunggu setiap orang.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

³Kesedihan lebih baik daripada tawa. Biar wajah murung, asal hati lega.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁴Orang bodoh terus mengejar kesenangan; orang arif selalu memikirkan kematian.

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁵Lebih baik ditegur oleh orang yang berbudi, daripada dipuji oleh orang yang sukar mengerti.

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁶Tawa orang bodoh tidak berarti, seperti bunyi duri dimakan api.

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁷Jika orang arif menipu, bodohlah tindakannya; jika orang menerima uang suap, rusaklah wataknya.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁸Lebih baik akhir suatu perkara daripada permulaannya; lebih baik bersabar daripada terlalu bangga.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

⁹Jangan buru-buru naik pitam; hanya orang bodoh menyimpan dendam.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹⁰Janganlah bertanya, "Mengapa zaman dulu lebih baik daripada zaman sekarang?" Hanya orang dungu yang bertanya begitu.

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹¹Orang hidup seharusnya berhikmat; nilai hikmat sama dengan warisan;

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹²sama pula dengan uang pemberi rasa aman. Apalagi pengetahuan tentang hikmat! Siapa memilikinya akan selamat.

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹³Perhatikanlah pekerjaan Allah. Sebab siapa dapat meluruskan apa yang dibengkokkan Allah?

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁴Jadi, bergembiralah jika engkau sedang mujur. Tetapi kalau engkau ditimpa bencana, jangan lupa bahwa Allah memberikan kedua-duanya. Kita tak tahu apa yang terjadi selanjutnya.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁵Hidupku tak ada gunanya, tetapi selama hidupku itu kulihat yang berikut ini: Ada kalanya orang yang baik binasa, walaupun dia saleh. Adakalanya orang yang jahat panjang umurnya, walaupun dia terus berdosa.

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁶Janganlah terlalu baik dan jangan pula terlalu bijaksana. Apa gunanya bunuh diri?

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁷Jangan juga terlalu jahat atau terlalu dungu. Untuk apa mati sebelum waktunya?

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁸Hindarilah kedua-duanya tadi. Jika kita takut kepada Allah, pastilah kita berhasil baik.

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

¹⁹Hikmat membuat pemiliknya lebih perkasa daripada sepuluh penguasa di sebuah kota.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²⁰Di bumi ini tak ada orang yang sempurna; tak ada yang selalu berbuat baik dan tak pernah berdosa.

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²¹Jangan suka mendengarkan omongan-omongan, siapa tahu kau sedang dikutuk seorang pelayan.

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²²Engkau sendiri pun menyadari bahwa orang lain pernah juga kaukutuki.

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²³Semua itu kuuji dengan hikmatku. Namun semakin kucari hikmat itu, semakin jauh ia daripadaku.

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁴Siapa dapat menemukan arti hidup ini? Terlalu dalam untuk dapat dimengerti!

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁵Namun aku tekun belajar dan mencari pengetahuan, supaya mendapat hikmat dan jawaban atas segala pertanyaan. Aku mencoba mengerti bahwa dosa itu kebodohan, dan kejahatan adalah kenekatan.

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁶Aku mendapati bahwa wanita lebih pahit daripada maut. Cinta wanita seperti jala dan perangkap yang siap menangkap mangsanya. Pelukannya seperti belenggu yang mengikat erat. Orang yang melakukan kehendak Allah terhindar dari jeratnya, tapi orang berdosa pasti akan ditawannya.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁷Lihat, kata Sang Pemikir: Semua itu kutemukan, ketika langkah demi langkah kucari jawaban.

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁸Masih juga aku mencari jawaban-jawaban lain, namun tidak berhasil. Di antara seribu orang, kudapati seorang laki-laki yang kuhormati. Tetapi di antara mereka tak ada wanita yang dapat kuhargai.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²⁹Hanya inilah yang kudapat: Allah membuat kita sederhana dan biasa. Tetapi kita sendirilah yang membuat diri kita rumit dan berbelit-belit.