1Тогава Иов в отговор рече:
1Tetapi Ayub menjawab, "Mengapa aku terus kamu kecam, dan kamu siksa dengan perkataan?
2До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
2(19:1)
3Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
3Berkali-kali kamu menghina aku, dan kamu aniaya aku tanpa rasa malu.
4Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
4Seandainya salah perbuatanku, itu tidak merugikan kamu.
5Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
5Kamu pikir dirimu lebih baik daripadaku; susahku kamu anggap bukti kesalahanku.
6Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
6Ketahuilah bahwa aku sedang disiksa Allah, dan ditangkap dalam perangkap-Nya.
7Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
7Aku meronta karena kekejaman-Nya itu, tetapi tidak seorang pun yang memperhatikan aku. "Di mana keadilan," teriakku, tetapi tak ada yang mendengar aku.
8Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
8Allah menutup jalanku, aku tak dapat lewat, lorong-lorongku dibuat-Nya gelap pekat.
9Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
9Ia merampas hartaku semua, dan nama baikku dirusakkan-Nya.
10Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
10Ia menghantam aku dari segala jurusan, seperti orang mencabut akar dari tanaman, lalu membiarkannya merana dan layu, begitulah direnggut-Nya segala harapanku.
11Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
11Murka Allah kepadaku menyala-nyala; aku dianggap-Nya sebagai musuh-Nya.
12Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
12Pasukan-Nya menyerbu tanpa dapat dibendung; jalanku dihalangi, dan kemahku dikepung.
13Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
13Sanak saudaraku dijauhkan-Nya daripadaku; aku menjadi orang asing bagi semua kenalanku.
14Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
14Kaum kerabatku semua menjauhkan diri; teman-temanku tak ingat kepadaku lagi.
15Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
15Hamba perempuanku lupa siapa aku, tuan mereka; dianggapnya aku orang yang belum dikenalnya.
16Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.
16Kupanggil hambaku, tapi ia tak menyahut, meskipun kubujuk dia dengan lembut.
17Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
17Istriku muak mencium bau napasku, saudara kandungku tak sudi mendekatiku.
18И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
18Aku dihina oleh anak-anak di jalan; jika aku berdiri, aku ditertawakan.
19Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
19Melihat aku, teman karibku merasa ngeri; aku ditinggalkan mereka yang kukasihi.
20Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.
20Tubuhku tinggal kulit pembalut tulang; hampir saja aku mati dan nyawaku melayang.
21Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
21Hai kawan-kawanku, kasihanilah aku, sebab tangan Allah memukul aku.
22Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
22Allah terus menekan aku; mengapa kamu tiru Dia? Belum puaskah kamu menyiksa?
23О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
23Ah, kiranya kata-kataku dicatat, sehingga akan selalu diingat;
24Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
24kiranya dengan besi dipahat pada batu, supaya bertahan sepanjang waktu.
25Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
25Aku tahu bahwa di surga ada Pembelaku; akhirnya Ia akan datang menolong aku.
26И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:
26Meskipun kulitku luka-luka dan pecah, tapi selama aku bertubuh, akan kupandang Allah.
27Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.
27Dengan mataku sendiri Dia akan kulihat, dan bagiku Dia menjadi sahabat. Hatiku hancur sebab kamu berkata,
28Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!
28'Bagaimana caranya kita mendakwanya?' Kamu mencari alasan untuk membuat perkara.
29Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.
29Tetapi, kini takutlah kepada pedang! Sebab Allah murka dan menghukum orang berdosa; maka tahulah kamu, bahwa ada Allah yang mengadili manusia."