¹Тогава Иов в отговор рече:

¹Ayub menjawab, "Dengarkan apa yang akan kukatakan; hanya itu yang kuminta sebagai penghiburan.

²Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

²(21:1)

³Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

³Izinkanlah aku ganti bicara, setelah itu boleh lagi kamu menghina!

⁴За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁴Bukan dengan manusia aku bertengkar, jadi tak mengapalah jika aku kurang sabar.

⁵Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁵Pandanglah aku, maka kamu akan tercengang, kamu terpaku dan mulutmu bungkam.

⁶Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁶Jika kupikirkan keadaanku ini gemetarlah aku karena ngeri.

⁷Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁷Mengapa orang jahat diberi umur panjang oleh Allah, dan harta mereka terus bertambah?

⁸Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁸Mereka hidup cukup lama sehingga melihat anak cucu mereka menjadi dewasa.

⁹Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

⁹Rumah tangga mereka aman sentosa; Allah tidak mendatangkan bencana atas mereka.

¹⁰Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹⁰Ternak mereka berkembang biak, dan tanpa kesulitan, beranak.

¹¹Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹¹Anak-anak orang jahat berlompatan dengan gembira, seperti domba muda yang bersukaria.

¹²Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹²Diiringi bunyi rebana, seruling dan kecapi, mereka ramai bernyanyi dan menari-nari.

¹³Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹³Hari-harinya dihabiskan dalam kebahagiaan, dan mereka meninggal penuh kedamaian.

¹⁴Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁴Padahal mereka telah berkata kepada Allah, "Jauhilah kami dan pergilah! Kami tak peduli dan tak ingin mengerti maksud dan kehendak-Mu bagi hidup kami."

¹⁵Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁵Pikir mereka, "Melayani Allah tak ada gunanya, dan berdoa kepada-Nya tiada manfaatnya.

¹⁶Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁶Bukankah karena kekuatan kita saja, tercapailah segala maksud dan tujuan kita?" Akan tetapi aku sama sekali tidak setuju dengan jalan pikiran dan pendapat begitu.

¹⁷Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.

¹⁷Pernahkah pelita orang jahat dipadamkan, dan mereka ditimpa bencana dan kemalangan? Pernahkah Allah marah kepada mereka, sehingga mereka dihukum-Nya?

¹⁸Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¹⁸Pernahkah mereka seperti jerami dan debu yang ditiup oleh badai dan oleh angin lalu?

¹⁹[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

¹⁹Kamu berkata, "Anak dihukum Allah karena dosa ayahnya." Tapi kataku: Orang berdosa itulah yang harus dihukum Allah, agar mereka sadar bahwa karena dosa mereka, maka Allah mengirimkan hukuman-Nya.

²⁰Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

²⁰Biarlah orang berdosa menanggung dosanya sendiri, biarlah dirasakannya murka Allah Yang Mahatinggi.

²¹Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

²¹Jika manusia habis masanya di dunia, masih pedulikah ia entah keluarganya bahagia?

²²Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

²²Dapatkah manusia mengajar Allah, sedangkan Allah sendiri yang menghakimi makhluk di surga?

²³Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

²³Ada orang yang sehat selama hidupnya; ia meninggal dengan puas dan lega. Matinya tenang dengan rasa bahagia, sedang tubuhnya masih penuh tenaga.

²⁴Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

²⁴(21:23)

²⁵А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

²⁵Tapi ada pula yang mati penuh kepahitan, tanpa pernah mengenyam kebahagiaan.

²⁶Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

²⁶Namun di kuburan, mereka sama-sama terbaring; dikerumuni oleh ulat dan cacing.

²⁷Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

²⁷Memang aku tahu apa yang kamu pikirkan dan segala kejahatan yang kamu rancangkan.

²⁸Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

²⁸Tanyamu, "Di mana rumah penguasa yang melakukan perbuatan durhaka?"

²⁹Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -

²⁹Belumkah kamu menanyai orang yang banyak bepergian? Tidak percayakah kamu berita yang mereka laporkan?

³⁰Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

³⁰Kata mereka, "Pada hari Allah memberi hukuman, para penjahat akan diselamatkan."

³¹Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

³¹Tak ada yang menggugat kelakuannya; tak ada yang membalas kejahatannya.

³²Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].

³²Ia dibawa ke kuburan, dan dimasukkan ke dalam liang lahat; makamnya dijaga dan dirawat.

³³Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

³³Ribuan orang berjalan mengiringi jenazahnya; dengan lembut tanah pun menimbuninya.

³⁴Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?

³⁴Jadi, penghiburanmu itu kosong dan segala jawabanmu bohong!"