1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
1Doa orang sengsara yang dalam keadaan letih lesu mengeluh kepada TUHAN. (102-2) Ya TUHAN, dengarlah doaku, biarlah seruanku sampai kepada-Mu.
2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.
2(102-3) Jangan berpaling daripadaku bila aku dalam kesusahan. Dengarlah bila aku berseru, dan jawablah aku segera.
3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
3(102-4) Hidupku menghilang seperti asap; tulang-tulangku membara seperti api.
4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
4(102-5) Aku lesu seperti rumput kering, dan kehilangan nafsu makan.
5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
5(102-6) Aku mengerang dengan nyaring; badanku tinggal kulit pembungkus tulang.
6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
6(102-7) Aku seperti burung undan di padang gurun, seperti burung hantu di reruntuhan yang sepi.
7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
7(102-8) Aku tak bisa tidur, seperti burung yang kesepian di atap rumah.
8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
8(102-9) Sepanjang hari musuh menghina aku; namaku dijadikan kutuk oleh orang yang marah kepadaku.
9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
9(102-10) Aku makan abu seperti roti, minumanku bercampur air mata,
10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
10(102-11) sebab Engkau telah mengangkat dan melemparkan aku dalam kemarahan-Mu yang menyala-nyala.
11Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.
11(102-12) Hidupku berlalu seperti bayangan di waktu petang; aku menjadi layu seperti rumput.
12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
12(102-13) Tapi Engkau, ya TUHAN, Raja untuk selama-lamanya, tetap diingat turun-temurun.
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
13(102-14) Engkau akan bangkit dan mengasihani Sion, saatnya sudah tiba untuk berbelaskasihan kepadanya.
14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
14(102-15) Sebab hamba-hamba-Mu mencintai dia, biarpun ia sudah menjadi reruntuhan. Mereka merasa kasihan kepadanya, walaupun ia sudah menjadi debu.
15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
15(102-16) Kuasa TUHAN akan ditakuti oleh bangsa-bangsa; dan keagungan-Nya disegani oleh semua raja,
16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
16(102-17) apabila TUHAN membangun Sion kembali, dan tampil dalam keagungan-Nya.
17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
17(102-18) Ia akan mendengar doa umat-Nya yang melarat, dan tidak menolak permohonan mereka.
18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
18(102-19) Tulislah semua perbuatan TUHAN untuk angkatan yang akan datang, supaya bangsa yang belum dilahirkan dapat memuji Dia.
19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
19(102-20) TUHAN memandang dari tempat-Nya yang tinggi, dari surga Ia menengok ke bumi
20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
20(102-21) untuk mendengar keluh-kesah orang tahanan dan membebaskan orang yang dihukum mati.
21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
21(102-22) Maka nama-Nya akan diwartakan di Sion, dan Ia akan dipuji-puji di Yerusalem,
22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
22(102-23) waktu bangsa-bangsa dan kerajaan-kerajaan berhimpun untuk berbakti kepada TUHAN.
23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
23(102-24) TUHAN mematahkan kekuatanku waktu aku masih muda, dan memperpendek umurku.
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
24(102-25) Lalu aku berkata, "Ya Allah jangan mengambil nyawaku di pertengahan hidupku." TUHAN, Engkau hidup selama-lamanya,
25Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
25(102-26) dahulu Engkau menjadikan bumi; langit pun karya tangan-Mu.
26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
26(102-27) Semua itu akan lenyap, tetapi Engkau tetap ada; semua itu akan usang seperti pakaian. Engkau membuangnya seperti baju tua, lalu semuanya akan musnah.
27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
27(102-28) Tetapi Engkau tetap sama, hidup-Mu tak akan berakhir.
28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
28(102-29) Anak cucu kami akan hidup dengan tentram, dan selalu aman dalam perlindungan-Mu.