1(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
1Nyanyian ziarah. Aku menengadah kepada-Mu ya TUHAN yang memerintah di surga.
2Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
2Seperti seorang hamba bergantung kepada tuannya, dan seorang hamba perempuan kepada nyonyanya, demikianlah kami menantikan Engkau, ya TUHAN, Allah kami, sampai Engkau mengasihani kami.
3Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
3Kasihanilah kami, ya TUHAN, kasihanilah kami, sebab kami sudah terlalu banyak dihina.
4Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
4Sudah cukup kami diolok-olok orang kaya, dan dicemooh orang-orang yang sombong.