¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

¹Nyanyian pengajaran Asaf. Dengarlah ajaranku, hai bangsaku, perhatikanlah kata-kataku.

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

²Aku mau mengucapkan pepatah dan perumpamaan, dan menerangkan teka-teki zaman dahulu,

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

³hal-hal yang kami dengar dan kami terima, yang dikisahkan oleh nenek moyang kami.

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁴Kami tak mau merahasiakannya terhadap anak-anak kami; kami mau mewartakan kepada angkatan yang kemudian tentang kuasa TUHAN dan karya-karya-Nya yang besar, serta perbuatan-perbuatan-Nya yang ajaib.

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁵Kepada bangsa Israel Ia memberi hukum-Nya, dan kepada keturunan Yakub perintah-Nya. Ia menyuruh nenek moyang kita mengajarkannya kepada anak-anak mereka,

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁶supaya angkatan berikut mengenal-Nya, lalu meneruskannya kepada anak-anak mereka.

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁷Dengan demikian mereka juga akan menaruh harapannya kepada Allah, dan tidak melupakan perbuatan-Nya, tetapi selalu taat pada perintah-Nya,

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁸supaya mereka tidak seperti nenek moyang mereka yang suka memberontak dan mendurhaka; angkatan yang goyah imannya, dan tidak setia kepada Allah.

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

⁹Suku Efraim yang bersenjatakan panah dan busur, melarikan diri pada waktu bertempur.

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹⁰Mereka melanggar perjanjian Allah dengan mereka, dan tak mau taat kepada hukum-Nya.

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹¹Mereka lupa akan perbuatan-perbuatan-Nya, dan hal-hal ajaib yang dinyatakan-Nya kepada mereka.

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹²Di depan leluhur mereka, Allah membuat keajaiban di negeri Mesir, di dataran Zoan.

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹³Ia membelah laut, lalu menyeberangkan mereka; air ditegakkan-Nya seperti bendungan.

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁴Ia menuntun mereka dengan awan di waktu siang dan dengan terang api sepanjang malam.

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁵Ia membelah gunung batu di padang gurun, dan memberi mereka minum berlimpah-limpah.

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁶Bukit batu disuruh-Nya mengeluarkan air, lalu mengalirlah air seperti sungai.

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁷Tetapi mereka terus berdosa terhadap Allah, di gurun mereka berontak terhadap Yang Mahatinggi.

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁸Mereka sengaja mencobai Allah, dengan menuntut makanan yang mereka inginkan.

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

¹⁹Mereka melawan Allah dengan berkata, "Sanggupkah Allah memberi kita makan di padang gurun?

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²⁰Memang Ia memukul gunung batu yang keras, sehingga air mengalir dengan deras. Tapi dapatkah Ia juga menyediakan roti dan memberi daging kepada umat-Nya?"

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²¹Mendengar itu, Allah marah dan menyerang umat-Nya dengan api; kemarahan-Nya terhadap mereka semakin menjadi,

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²²sebab mereka tidak percaya kepada Allah, pada kuasa-Nya yang dapat menyelamatkan mereka.

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²³Meskipun begitu Ia memerintahkan langit untuk membuka pintu-pintunya.

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁴Ia menurunkan gandum dari surga, manna untuk makanan mereka.

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁵Ia memberi mereka makanan berlimpah; mereka makan roti malaikat.

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁶Ia juga menyuruh angin timur bertiup; oleh kuasa-Nya angin selatan berembus.

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁷Ia menurunkan burung-burung bagi umat-Nya, jumlahnya seperti pasir tidak terhitung.

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁸Dijatuhkan-Nya burung-burung itu di perkemahan di sekeliling tempat mereka berdiam.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

²⁹Lalu makanlah mereka sampai kenyang, sebab Allah telah memberi apa yang mereka inginkan.

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³⁰Tapi nafsu mereka belum juga terpuaskan; jadi sementara mereka masih makan,

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³¹Allah menjadi marah dan melawan mereka; dibunuh-Nya orang-orang Israel yang muda dan perkasa.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³²Meskipun begitu umat-Nya tetap berdosa, keajaiban-keajaiban-Nya tidak membuat mereka percaya.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³³Maka Allah mengakhiri hidup mereka seperti napas, tahun-tahun mereka habis dalam ketakutan.

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁴Tiap kali Allah membunuh beberapa di antara mereka, yang lain menyesal dan kembali kepada-Nya.

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁵Mereka ingat bahwa Allah pelindung mereka, dan bahwa Yang Mahatinggi penyelamat mereka.

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁶Tetapi mereka membohongi Dia, ucapan-ucapan mereka dusta belaka.

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁷Mereka tidak setia kepada-Nya dan tidak berpegang pada perjanjian-Nya.

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁸Tapi Allah mengasihani dan mengampuni umat-Nya, dan tidak membinasakan mereka. Berkali-kali Ia menahan kemarahan-Nya, dan tidak melampiaskan murka-Nya.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

³⁹Ia ingat bahwa mereka hanya makhluk yang fana, seperti angin yang lewat dan tidak kembali.

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴⁰Betapa sering mereka berontak terhadap Dia, dan menyakiti hati-Nya sewaktu di padang gurun.

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴¹Berulang kali mereka mencobai Allah, menyusahkan Yang Kudus, Allah Israel.

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴²Mereka tidak ingat akan kekuasaan-Nya, akan hari Ia membebaskan mereka dari lawan,

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴³ketika Ia membuat keajaiban-keajaiban di Mesir, dan mujizat-mujizat di padang Zoan.

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁴Sungai-sungai mereka diubah-Nya menjadi darah, sehingga mereka tak dapat meminum airnya.

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁵Ia menyiksa mereka dengan lalat yang banyak, dan membiarkan tanah mereka dimusnahkan katak.

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁶Ia mendatangkan ulat dan belalang, yang menghabiskan panen dan hasil ladang.

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁷Ia merusakkan pohon anggur mereka dengan hujan batu, dan pohon-pohon ara mereka dengan embun beku.

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁸Ia membiarkan hujan es menimpa ternak mereka, dan halilintar menyambar hewan-hewan mereka.

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁴⁹Ia melampiaskan kemarahan-Nya yang menyala-nyala dengan mengutus sepasukan malaikat maut yang membuat mereka putus asa.

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵⁰Ia tidak menahan kemarahan-Nya atau menyayangi hidup mereka, tetapi membinasakan mereka dengan penyakit sampar.

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵¹Ia membunuh anak laki-laki yang sulung dalam setiap keluarga orang Mesir.

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵²Lalu Ia memimpin umat-Nya seperti kawanan domba, dan menuntun mereka melalui padang gurun.

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵³Dalam bimbingan-Nya mereka aman dan tidak takut, sedang musuh mereka tenggelam dalam laut.

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁴Lalu umat-Nya dibawa-Nya ke tanah-Nya yang suci, ke pegunungan yang direbut-Nya sendiri.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁵Di depan umat-Nya Ia mengusir penduduk di situ lalu dibagi-bagikan-Nya negeri itu kepada semua suku bangsa Israel, umat-Nya, sehingga mereka dapat mendiami kemah-kemah musuh.

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁶Tetapi mereka berontak dan menguji Allah Yang Mahatinggi, perintah-perintah-Nya tidak mereka taati.

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁷Mereka berkhianat seperti leluhur mereka, dan tak dapat dipercaya seperti busur yang bengkok.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁸Mereka menantang Allah dengan tempat penyembahan berhala, dan membuat Ia cemburu dengan patung-patung mereka.

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁵⁹Melihat itu, Allah sangat marah, dan menolak mereka mentah-mentah.

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶⁰Ia meninggalkan kemah-Nya di Silo, tempat kediaman-Nya di antara manusia.

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶¹Ia membiarkan Peti Perjanjian-Nya ditawan; lambang kemuliaan-Nya direbut lawan.

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶²Ia marah kepada umat-Nya, milik pusaka-Nya, dan membiarkan mereka dibunuh dengan pedang.

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶³Pemuda-pemuda mereka dimakan api; tak ada yang mengawini gadis-gadis mereka.

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁴Imam-imam mereka dibunuh dengan pedang, janda-janda mereka tak dapat meratap.

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁵Maka TUHAN bangkit seperti orang bangun tidur, seperti orang kuat sehabis minum anggur.

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁶Ia memukul mundur lawan-Nya, dan mengalahkan mereka untuk selama-lamanya.

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁷Tetapi Ia menolak keturunan Yusuf dan tidak memilih suku Efraim.

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁸Yang dipilih-Nya ialah suku Yehuda, dan Bukit Sion yang dicintai-Nya.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁶⁹Ia membangun Rumah-Nya seperti kediaman-Nya di surga, dan seperti bumi, kukuh untuk selama-lamanya.

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷⁰Ia memilih Daud hamba-Nya, dan mengambil dia dari kawanan ternak,

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷¹dari tempat Ia memelihara induk domba, untuk menggembalakan Israel umat-Nya.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

⁷²Daud memelihara mereka dengan tulus ikhlas, dan membimbing mereka dengan cakap.