¹Аз съм роза Саронова И долински крем.

¹Aku hanya bunga mawar dari Saron, bunga bakung di lembah-lembah.

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

²Seperti bunga bakung di tengah semak berduri, begitulah kekasihku di antara para putri.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

³Seperti pohon apel di tengah pohon-pohon di hutan, begitulah kekasihku di antara kaum pria. Aku senang bernaung di bawahnya, buah-buahnya manis rasanya.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁴Dibawanya aku ke ruang pesta, pandangannya padaku penuh cinta.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁵Kuatkanlah aku dengan manisan buah anggur, segarkanlah aku dengan buah apel, sebab aku sakit asmara.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁶Tangan kirinya menopang kepalaku, tangan kanannya memeluk aku.

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁷Berjanjilah, hai putri-putri Yerusalem, demi rusa-rusa dan kijang-kijang di padang, bahwa kamu takkan mengganggu cinta, sampai ia dipuaskan.

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁸Dengar! Kekasihku datang! Ia seperti anak rusa atau kijang. Melompat-lompat di gunung-gunung, meloncat-loncat di bukit-bukit. Lihat, di balik tembok ia berdiri, dengan matanya ia mencari; mengintip dari kisi-kisi jendela.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

⁹(2:8)

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹⁰Dengar, kekasihku berbicara kepadaku.

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹¹Lihat, musim dingin sudah lewat, musim hujan sudah berlalu.

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹²Di ladang bunga-bunga bermekaran; musim memangkas telah tiba; bunyi tekukur terdengar di tanah kita.

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹³Pohon ara mulai berbuah, pohon anggur semerbak bunganya. Datanglah manisku, marilah jelitaku.

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁴O merpatiku di celah-celah batu, di persembunyian lereng-lereng yang terjal, biarlah aku melihat wajahmu, dan mendengar suaramu, sebab wajahmu elok, suaramu merdu.

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁵Tangkaplah rubah-rubah itu, rubah-rubah kecil yang merusak kebun anggur, sebab kebun anggur kami sedang berkembang.

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

¹⁶Kekasihku milikku, dan aku miliknya, ia menggembalakan domba-dombanya di antara bunga-bunga bakung

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

¹⁷sampai bertiup angin pagi yang melenyapkan kegelapan malam. Kembalilah, kekasihku, seperti kijang, seperti anak rusa di pegunungan Beter.