¹Имаше човек от Вениамина на име Кис, син на Авиила, син на Серора, син на Вехората, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър.

¹Maður er nefndur Kís. Hann var úr Benjamín og var sonur Abíels, Serórssonar, Bekóratssonar, Afíasonar, sonar Benjamíníta nokkurs, auðugur maður.

²А той имаше син на име Саул, отборен и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде.

²Hann átti son, er Sál hét, fyrirmannlegan og fríðan. Enginn af Ísraelsmönnum var fríðari en hann. Hann var höfði hærri en allur lýður.

³И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Кис каза на сина си Саула: Вземи сега със себе си един от слугите и стани та иди да търсиш ослиците.

³Ösnur Kíss, föður Sáls, týndust, og Kís sagði við Sál, son sinn: ,,Tak með þér einn af sveinunum og farðu og leitaðu að ösnunum.``

⁴И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; и заминаха през Вениаминовата земя, но не ги намериха.

⁴Og þeir fóru um Efraímfjöll og þeir fóru um Salísaland, en fundu þær ekki. Síðan fóru þeir um Saalímland, en þær voru þar eigi. Þá fóru þeir um Benjamínsland, en fundu þær ekki.

⁵А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем; да не би баща ми да престане [да се грижи] за ослиците, и да започне да мисли за нас.

⁵En er þeir voru komnir í Súf-land, þá sagði Sál við svein sinn, þann er með honum var: ,,Kom þú, við skulum snúa við, svo að faðir minn fari ekki að undrast um okkur, í stað þess að hugsa um ösnurnar.``

⁶А той му рече: Ето в тоя град има Божий човек, човек, който е на почит; всичко що казва непременно се сбъдва; да идем, прочее, там, негли би могъл да ни каже [нещо] за това, поради което пътуваме.

⁶Sveinninn svaraði honum: ,,Sjá, í borg þessari er guðsmaður einn, og er maðurinn frægur. Allt rætist, sem hann segir. Nú skulum við fara þangað; má vera að hann segi okkur, hvaða leið við eigum að halda.``

⁷И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? защото хлябът в съдовете ни се свърши, и няма подарък да занесем на Божия човек. Що имаме?

⁷Sál sagði við hann: ,,Sjá, ef við förum, hvað eigum við þá að færa manninum? Því að brauðið er þrotið í malpokum okkar og gjöf höfum við enga að færa guðsmanninum. Hvað höfum við?``

⁸И слугата пак отговори на Саула, казвайки: Ето в ръката ми се намира четвърт сребърен сикъл, [който] ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

⁸Þá svaraði sveinninn Sál aftur og mælti: ,,Sjá, ég hefi hjá mér fjórðung úr silfursikli. Hann ætla ég að gefa guðsmanninum, til þess að hann segi okkur, hvaða leið við eigum að halda.`` (

⁹(В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач).

⁹Fyrrum komust menn svo að orði í Ísrael, þá er þeir gengu til frétta við Guð: ,,Komið, vér skulum fara til sjáandans!`` Því að þeir, sem nú eru kallaðir spámenn, voru fyrrum kallaðir sjáendur.)

¹⁰Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; ела да идем. И тъй отидоха в града, гдето беше Божият човек.

¹⁰Þá sagði Sál við svein sinn: ,,Þú hefir rétt að mæla. Kom þú, við skulum fara!`` Síðan fóru þeir til borgarinnar, þar sem guðsmaðurinn var.

¹¹И като се изкачваха по нагорнището към града, намериха моми излезли да налеят вода и казаха им: Тук ли е гледачът?

¹¹Er þeir voru að ganga upp stíginn upp að borginni, hittu þeir stúlkur, sem gengu út að sækja vatn, og sögðu við þær: ,,Er sjáandinn hér?``

¹²А те в отговор казаха им: Тук е; ето го пред тебе; побързай сега, защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жертва на високото място.

¹²Þær svöruðu þeim og sögðu: ,,Já, hann er rétt á undan ykkur. Hann er alveg nýkominn til borgarinnar, því að lýðurinn ætlar í dag að færa sláturfórnir á fórnarhæðinni.

¹³Щом възлезете в града, ще го намерите преди да се изкачи на високото място да яде; защото людете не ядат до като не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около тоя час ще го намерите.

¹³Óðara en þið komið inn í borgina, munuð þið finna hann, áður en hann gengur upp á fórnarhæðina til að eta, því að lýðurinn etur ekki fyrr en hann kemur, af því að hann blessar fórnirnar; eftir það eta þeir, sem boðnir eru. Og gangið nú upp þangað, því að einmitt nú munuð þið finna hann.``

¹⁴Прочее, те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място.

¹⁴Síðan gengu þeir upp til borgarinnar. Þegar þeir komu inn í borgina, sjá, þá gekk Samúel út á móti þeim og ætlaði upp á fórnarhæðina.

¹⁵А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:

¹⁵Nú hafði Drottinn, daginn áður en Sál kom, opinberað Samúel þetta:

¹⁶Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.

¹⁶,,Í þetta mund á morgun mun ég senda til þín mann úr Benjamínslandi, og skalt þú smyrja hann til höfðingja yfir lýð minn Ísrael, og hann mun frelsa minn lýð af hendi Filistanna, því að ég hefi séð ánauð míns lýðs, og kvein hans hefir borist til mín.``

¹⁷И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми.

¹⁷En er Samúel sá Sál, sagði Drottinn við hann: ,,Þetta er maðurinn, sem ég sagði um við þig: ,Hann skal drottna yfir mínum lýð.```

¹⁸В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача.

¹⁸Sál gekk þá til Samúels í miðju borgarhliðinu og mælti: ,,Seg mér, hvar á sjáandinn heima?``

¹⁹И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си.

¹⁹Samúel svaraði Sál og mælti: ,,Ég er sjáandinn. Gakk á undan mér upp á fórnarhæðina. Þið skuluð eta með mér í dag, en á morgun snemma mun ég láta þig fara og fræða þig um allt það, er þú ber fyrir brjósti.

²⁰А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти?

²⁰Og að því er snertir ösnurnar, sem töpuðust hjá þér fyrir þremur dögum, þá vertu ekki áhyggjufullur út af þeim, því að þær eru fundnar. En hver mun hljóta allar hnossir Ísraels, hver nema þú og öll ætt föður þíns?``

²¹А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?

²¹Sál svaraði og mælti: ,,Er ég ekki Benjamíníti, kominn af einni af hinum minnstu kynkvíslum Ísraels, og ætt mín hin lítilmótlegasta af öllum ættum Benjamíns kynkvíslar? Hví mælir þú þá slíkt við mig?``

²²А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

²²Samúel tók Sál og svein hans og leiddi þá inn í matsalinn, og hann vísaði þeim til sætis efst meðal boðsmannanna, en þeir voru um þrjátíu manns.

²³Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.

²³Og Samúel sagði við matsveininn: ,,Kom þú nú með stykkið, sem ég fékk þér og sagði þér að taka frá.``

²⁴И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И [Самуил] рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден.

²⁴Þá bar matsveinninn fram bóginn og rófuna og setti fyrir Sál. Og Samúel mælti: ,,Sjá, það sem afgangs varð, er nú sett fyrir þig. Et, því að á hinum ákveðna tíma var það geymt þér, þá er sagt var: Ég hefi boðið fólkinu!`` Og Sál át með Samúel þann dag.

²⁵И като слязоха от високото място в града, [Самуил] се разговори със Саула на къщния покрив.

²⁵Og þeir gengu niður af hæðinni ofan í borgina, og var búið um Sál á þakinu, og lagðist hann til svefns.

²⁶И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил.

²⁶Þegar lýsti af degi, kallaði Samúel á Sál uppi á þakinu og mælti: ,,Rís nú á fætur, svo að ég geti fylgt þér á leið.`` Þá reis Sál á fætur, og þeir gengu báðir út, hann og Samúel.En er þeir voru komnir út fyrir borgina, sagði Samúel við Sál: ,,Segðu sveininum að fara á undan okkur, _ og hann fór á undan _ en statt þú kyrr, svo að ég megi flytja þér orð frá Guði.``

²⁷А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

²⁷En er þeir voru komnir út fyrir borgina, sagði Samúel við Sál: ,,Segðu sveininum að fara á undan okkur, _ og hann fór á undan _ en statt þú kyrr, svo að ég megi flytja þér orð frá Guði.``