¹Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие [покваря] онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

¹Dauðar flugur valda ódaun með því að hleypa ólgu í olíu smyrslarans. Ofurlítill aulaskapur er þyngri á metunum heldur en viska, heldur en sómi.

²Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

²Hjarta viturs manns stefnir á heillabraut, en hjarta heimskingjans leiðir hann í ógæfu.

³Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, [че е] безумен.

³Og þegar aulinn er kominn út á veginn, brestur og á vitið, og hann segir við hvern mann, að hann sé auli.

⁴Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁴Ef reiði drottnarans rís í gegn þér, þá yfirgef ekki stöðu þína, því að stilling afstýrir stórum glappaskotum.

⁵Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -[ и това е], [че]

⁵Til er böl, sem ég hefi séð undir sólinni, nokkurs konar yfirsjón af hálfu valdhafans:

⁶Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁶Heimskan er sett í háu stöðurnar, en göfugmennin sitja í niðurlægingu.

⁷Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁷Ég sá þræla ríðandi hestum og höfðingja fótgangandi eins og þræla.

⁸Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁸Sá sem grefur gröf, getur fallið í hana, og þann sem rífur niður vegg, getur höggormur bitið.

⁹Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

⁹Sá sem sprengir steina, getur meitt sig á þeim, sá sem klýfur við, getur með því stofnað sér í hættu.

¹⁰Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹⁰Ef öxin er orðin sljó og eggin er ekki brýnd, þá verður maðurinn að neyta því meiri orku. Það er ávinningur að undirbúa sérhvað með hagsýni.

¹¹Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹¹Ef höggormurinn bítur, af því að særingar hafa verið vanræktar, þá kemur særingamaðurinn að engu liði.

¹²Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹²Orð af munni viturs manns eru yndisleg, en varir heimskingjans vinna honum tjón.

¹³[Защото] първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹³Fyrstu orðin fram úr honum eru heimska, og endir ræðu hans er ill flónska.

¹⁴Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁴Heimskinginn talar mörg orð. Og þó veit maðurinn ekki, hvað verða muni. Og hvað verða muni eftir hans dag _ hver segir honum það?

¹⁵Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁵Amstur heimskingjans þreytir hann, hann ratar ekki veginn inn í borgina.

¹⁶Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁶Vei þér, land, sem hefir dreng að konungi og höfðingjar þínir setjast að áti að morgni dags!

¹⁷Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁷Sælt ert þú, land, sem hefir eðalborinn mann að konungi og höfðingjar þínir eta á réttum tíma, sér til styrkingar, en ekki til þess að verða drukknir.

¹⁸От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁸Fyrir leti síga bjálkarnir niður, og vegna iðjulausra handa lekur húsið.

¹⁹Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

¹⁹Til gleðskapar búa menn máltíðir, og vín gjörir lífið skemmtilegt og peningarnir veita allt.Formæl ekki konunginum, jafnvel ekki í huga þínum, og formæl ekki ríkum manni í svefnherbergjum þínum, því að fuglar loftsins kynnu að bera burt hljóðið og hinir vængjuðu að hafa orðin eftir.

²⁰Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия [нито] в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

²⁰Formæl ekki konunginum, jafnvel ekki í huga þínum, og formæl ekki ríkum manni í svefnherbergjum þínum, því að fuglar loftsins kynnu að bera burt hljóðið og hinir vængjuðu að hafa orðin eftir.