¹Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

¹Vertu ekki of munnhvatur, og hjarta þitt hraði sér ekki að mæla orð frammi fyrir Guði, því að Guð er á himnum, en þú á jörðu, ver því eigi margorður.

²Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

²Því að draumar koma, þar sem áhyggjurnar eru miklar, og heimskutal, þar sem mörg orð eru viðhöfð.

³Защото, [както] съновидението произхожда от многото занимание, [Така] и гласът на безумния от многото думи.

³Þegar þú gjörir Guði heit, þá fresta þú eigi að efna það, því að hann hefir eigi velþóknun á heimskingjum. Efn það er þú heitir.

⁴Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁴Betra er að þú heitir engu en að þú heitir og efnir ekki.

⁵По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁵Leyf eigi munni þínum að baka líkama þínum sekt og seg eigi við sendiboðann: Það var fljótfærni! Hvers vegna á Guð að reiðast tali þínu og skemma verk handa þinna?

⁶Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред [Божия] служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁶Því að þar sem mikið er um drauma og orð, þar er og mikill hégómi. Óttastu heldur Guð!

⁷Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁷Sjáir þú hinn snauða undirokaðan og að rétti og réttlæti er rænt í héraðinu, þá furða þú þig ekki á því athæfi, því að hár vakir yfir háum og hinn hæsti yfir þeim öllum.

⁸Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁸Konungur, sem gefinn er fyrir jarðyrkju, er í alla staði ávinningur fyrir land.

⁹При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

⁹Sá sem elskar peninga, verður aldrei saddur af peningum, og sá sem elskar auðinn, hefir ekki gagn af honum. Einnig það er hégómi.

¹⁰Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹⁰Þar sem eigurnar vaxa, þar fjölgar og þeim er eyða þeim, og hvaða ábata hefir eigandinn af þeim annan en að horfa á þær?

¹¹Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да [ги] гледат с очите си?

¹¹Sætur er svefninn þeim sem erfiðar, hvort sem hann etur lítið eða mikið, en offylli hins auðuga lætur hann eigi hafa frið til að sofa.

¹²Сънят на работникът е сладък, малко ли [е] ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹²Til er slæmt böl, sem ég hefi séð undir sólinni: auður sem eigandinn varðveitir sjálfum sér til ógæfu.

¹³Има тежко зло, което видях под слънцето, [именно], Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

¹³Missist þessi auður fyrir slys, og hafi eigandinn eignast son, þá verður ekkert til handa honum.

¹⁴И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁴Eins og hann kom af móðurlífi, svo mun hann nakinn fara burt aftur eins og hann kom, og hann mun ekkert á burt hafa fyrir strit sitt, það er hann taki með sér í hendi sér.

¹⁵Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁵Einnig það er slæmt böl: Með öllu svo sem hann kom mun hann aftur fara, og hvaða ávinning hefir hann af því, að hann stritar út í veður og vind?

¹⁶Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁶Auk þess elur hann allan aldur sinn í myrkri og við sorg og mikla gremju og þjáning og reiði.

¹⁷Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁷Sjá, það sem ég hefi séð, að er gott og fagurt, það er, að maðurinn eti og drekki og njóti fagnaðar af öllu striti sínu, því er hann streitist við undir sólinni alla ævidaga sína, þá er Guð gefur honum, því að það er hlutdeild hans.

¹⁸Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁸Og þegar Guð gefur einhverjum manni ríkidæmi og auðæfi og gjörir hann færan um að njóta þess og taka hlutdeild sína og að gleðjast yfir starfi sínu, þá er og það Guðs gjöf.Því að slíkur maður hugsar ekki mikið um ævidaga lífs síns, meðan Guð lætur hann hafa nóg að sýsla við fögnuð hjarta síns.

¹⁹И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

¹⁹Því að slíkur maður hugsar ekki mikið um ævidaga lífs síns, meðan Guð lætur hann hafa nóg að sýsla við fögnuð hjarta síns.

²⁰Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.