¹Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

¹Til er böl, sem ég hefi séð undir sólinni, og það liggur þungt á mönnunum:

²Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

²Þegar Guð gefur einhverjum manni ríkidæmi, auðæfi og heiður, svo að hann skortir ekkert af því er hann girnist, en Guð gjörir hann ekki færan um að njóta þess, heldur nýtur annar maður þess _ það er hégómi og vond þjáning.

³Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му [да] не се насити с благо, И още той не приема [прилично] погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

³Þótt einhver eignaðist hundrað börn og lifði mörg ár, og ævidagar hans yrðu margir, en sál hans mettaðist ekki af gæðum og hann fengi heldur enga greftrun, þá segi ég: Ótímaburðurinn er sælli en hann.

⁴Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁴Því að hann er kominn í hégóma og fer burt í myrkur, og nafn hans er myrkri hulið.

⁵При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало [нищо], - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁵Hann hefir ekki heldur séð sólina né þekkt hana, hann hefir meiri ró en hinn.

⁶Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁶Og þótt hann lifi tvenn þúsund ár, en njóti einskis fagnaðar, fer ekki allt sömu leiðina?

⁷Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁷Allt strit mannsins er fyrir munn hans, og þó seðst girndin aldrei.

⁸Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво [предимство] има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁸Því að hvaða yfirburði hefir spekingurinn fram yfir heimskingjann? hvaða yfirburði hinn snauði, er kann að ganga frammi fyrir þeim sem lifa?

⁹По-добре е да гледаш[ нещо] с очите [си], Отколкото да блуждаеш с желанието[ си]. И това е суета и гонене на вятър.

⁹Betri er sjón augnanna en reik girndarinnar. Einnig það er hégómi og eftirsókn eftir vindi.

¹⁰Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, [чието име] е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹⁰Það sem við ber, hefir fyrir löngu hlotið nafn sitt, og það er ákveðið, hvað menn eiga að verða, og maðurinn getur ekki deilt við þann sem honum er máttkari.

¹¹Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹¹Og þótt til séu mörg orð, sem auka hégómann _ hvað er maðurinn að bættari?Því að hver veit, hvað gott er fyrir manninn í lífinu, alla daga hans fánýta lífs, er hann lifir sem skuggi? Því að hver segir manninum, hvað bera muni við eftir hans dag undir sólinni?

¹²Защото кой знае кое [е] добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

¹²Því að hver veit, hvað gott er fyrir manninn í lífinu, alla daga hans fánýta lífs, er hann lifir sem skuggi? Því að hver segir manninum, hvað bera muni við eftir hans dag undir sólinni?