¹Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

¹Þegar konungurinn ríkir með réttlæti og höfðingjarnir stjórna með réttvísi,

²И всеки човек [от тях] ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

²þá verður hver þeirra sem hlé fyrir vindi og skjól fyrir skúrum, sem vatnslækir í öræfum, sem skuggi af stórum hamri í vatnslausu landi.

³Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

³Þá eru augu hinna sjáandi eigi afturlukt, og þá hlusta eyru þeirra, sem heyrandi eru.

⁴Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

⁴Hjörtu hinna gálausu munu læra hyggindi og tunga hinna mállausu tala liðugt og skýrt.

⁵Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

⁵Þá verður heimskinginn eigi framar kallaður göfugmenni og hinn undirföruli eigi sagður veglyndur.

⁶Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

⁶Heimskinginn talar heimsku og hjarta hans býr mönnum ógæfu, með því að hann breytir óguðlega og talar villu gegn Drottni, lætur hinn hungraða vera svangan og gefur eigi þyrstum manni vatnsdrykk.

⁷А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

⁷Vopn hins undirförula eru skaðvænleg. Hann hugsar upp pretti til þess að koma hinum umkomulausa á kné með lygaræðum, og það jafnvel þótt hinn fátæki sanni rétt sinn.

⁸Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

⁸En göfugmennið hefir göfugleg áform og stendur stöðugur í því, sem göfuglegt er.

⁹Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

⁹Þér áhyggjulausu konur, standið upp og heyrið raust mína! Þér ugglausu dætur, gefið gaum að ræðu minni:

¹⁰За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

¹⁰Eftir ár og daga skuluð þér hinar ugglausu skelfast, því að vínberjatekjan bregst og aldintekja verður engin.

¹¹Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си [с вретище].

¹¹Hræðist, þér hinar áhyggjulausu! Skelfist, þér hinar ugglausu! Farið af klæðum og verið naktar, gyrðið hærusekk um lendar yðar,

¹²Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

¹²berið yður hörmulega vegna akranna, vegna hinna yndislegu akra, vegna hins frjósama vínviðar,

¹³Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

¹³vegna akurlendis þjóðar minnar þar sem vaxa munu þyrnar og þistlar, já vegna allra glaðværðarhúsanna í hinni glaummiklu borg!

¹⁴Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

¹⁴Því að hallirnar munu verða mannauðar og hávaði borgarinnar hverfa. Borgarhæðin og varðturninn verða hellar um aldur og ævi, skógarösnum til skemmtunar og hjörðum til hagbeitar _

¹⁵Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

¹⁵uns úthellt verður yfir oss anda af hæðum. Þá skal eyðimörkin verða að aldingarði og aldingarður talinn verða kjarrskógur,

¹⁶Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

¹⁶réttvísin festa byggð í eyðimörkinni og réttlætið taka sér bólfestu í aldingarðinum.

¹⁷Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

¹⁷Og ávöxtur réttlætisins skal vera friður, og árangur réttlætisins rósemi og öruggleiki að eilífu.

¹⁸И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

¹⁸Þá skal þjóð mín búa í heimkynni friðarins, í híbýlum öruggleikans og í rósömum bústöðum.

¹⁹Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

¹⁹En hegla mun þegar skógurinn hrynur og borgin steypist.Sælir eruð þér, sem alls staðar sáið við vötn og látið uxa og asna ganga sjálfala.

²⁰Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат [навред] нозете на вола и на осела!

²⁰Sælir eruð þér, sem alls staðar sáið við vötn og látið uxa og asna ganga sjálfala.