¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

¹Hvers vegna eru ekki hegningartímar geymdir af hinum Almáttka,

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

²og hví sjá þeir ekki daga hans, sem á hann trúa? Menn færa landamerki úr stað, ræna hjörðum og halda þeim á beit.

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

³Asna munaðarleysingjanna reka menn burt og taka uxa ekkjunnar að veði.

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁴Þeir hrinda hinum fátæku út af veginum, hinir bágstöddu í landinu verða allir að fela sig.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁵Já, sem skógarasnar á öræfum ganga þeir út til starfa sinna, leitandi að fæðu, eyðimörkin veitir þeim brauð handa börnunum.

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁶Á akrinum uppskera þeir fóður sitt og fara í eftirleit í víngarði hins óguðlega.

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁷Naktir liggja þeir um nætur, klæðlausir, og hafa enga ábreiðu í kuldanum.

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁸Þeir eru gagndrepa af fjallaskúrunum, og hælislausir faðma þeir klettinn.

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

⁹Menn slíta föðurleysingjana af brjóstinu og taka veð af hinum bágstöddu.

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹⁰Naktir ganga þeir, klæðlausir, og hungraðir bera þeir kornbundin.

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹¹Í olífugörðum annarra pressa þeir olíu, troða vínlagarþrór og kveljast af þorsta.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹²Úr borgunum heyrast stunur deyjandi manna, sálir hinna drepnu hrópa á hefnd, en Guð gefur ekki gaum að óhæfunni.

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹³Slíkir menn eru ljósfjendur orðnir, þeir þekkja ekki vegu hans og halda sig ekki á stigum hans.

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁴Með morgunsárinu fer morðinginn á fætur og drepur hinn volaða og snauða, og á nóttunni læðist þjófurinn.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁵Og auga hórkarlsins bíður eftir rökkrinu, og hann segir: ,,Ekkert auga sér mig,`` og dregur skýlu fyrir andlitið.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁶Í myrkrinu brjótast þeir inn í hús, á daginn loka þeir sig inni, þeir þekkja ekki ljósið.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁷Því að öllum er þeim niðamyrkrið morgunn, því að þeir eru nákunnugir skelfingum niðamyrkursins.

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁸Fljótt berst hann burt með straumnum, bölvaður verður erfðahluti hans í landinu, hann snýr eigi framar á leið til víngarðanna.

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

¹⁹Þurrkur og hiti hrífa snjóvatnið burt, Hel þann, er svo hefir syndgað.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²⁰Móðurskautið gleymir honum, ormarnir gæða sér á honum. Hans er eigi framar minnst, og ranglætið verður brotið sundur eins og tré,

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²¹hann sem rændi óbyrjuna, er ekki fæddi, og enga velgjörð sýndi ekkjunni.

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²²En Guð heldur samt hinum volduga við með mætti sínum, slíkur maður rís aftur upp, þótt hann væri tekinn að örvænta um lífið.

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²³Guð veitir honum að lifa óhultur, og hann er studdur, og augu hans vaka yfir vegum hans.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁴Hátt standa þeir, en eftir stundarkorn eru þeir horfnir. Þeir hníga, þeir eru hrifnir burt eins og allir aðrir og sviðnir af eins og höfuð kornaxins.Og ef það er eigi svo, _ hver vill þá sanna, að ég sé lygari, og gjöra ræðu mína að engu?

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

²⁵Og ef það er eigi svo, _ hver vill þá sanna, að ég sé lygari, og gjöra ræðu mína að engu?