¹А Иов в отговор рече:

¹Þá svaraði Job og sagði:

²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

²Enn sem fyrr munu kveinstafir mínir verða taldir uppreisn, hönd Guðs hvílir þungt á andvörpum mínum.

³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

³Ég vildi að ég vissi, hvernig ég ætti að finna hann, hvernig ég gæti komist fram fyrir dómstól hans!

⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁴Þá mundi ég útskýra málið fyrir honum og fylla munn minn sönnunum.

⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁵Ég mundi fá að vita, hverju hann svaraði mér, og heyra hvað hann segði við mig.

⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁶Mundi hann deila við mig í mikilleik máttar síns? Nei, hann mundi veita mér óskipta athygli.

⁷Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁷Þá mundi hreinskilinn maður þreyta málsókn við hann, og ég mundi að eilífu losna við dómara minn.

⁸[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁸En fari ég í austur, þá er hann þar ekki, og í vestur, þar verð ég hans eigi var.

⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

⁹Þótt hann hafist að í norðri, þá sé ég hann ekki, og sveigi hann á leið til suðurs, fæ ég ekki litið hann.

¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹⁰En hann veit, hvernig breytni mín hefir verið, ef hann prófaði mig, mundi ég reynast sem gull.

¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹¹Fótur minn hefir þrætt spor hans, ég hefi haldið veg hans og eigi hneigt af leið.

¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹²Frá skipun vara hans hefi ég ekki vikið, hefi varðveitt í brjósti mér orð munns hans.

¹³Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹³En hann er samur við sig _ hver aftrar honum? Ef hann girnist eitthvað, gjörir hann það.

¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁴Já, hann framkvæmir það, er hann hefir ætlað mér, og mörgu slíku býr hann yfir.

¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁵Þess vegna skelfist ég auglit hans. Hugleiði ég það, hræðist ég hann.

¹⁶Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁶Já, Guð hefir gjört mig hugdeigan, og hinn Almáttki skotið mér skelk í bringu.Því að það er ekki vegna ógæfunnar, að ég stend örþrota, né vegna sjálfs mín, þótt niðdimman hylji mig.

¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¹⁷Því að það er ekki vegna ógæfunnar, að ég stend örþrota, né vegna sjálfs mín, þótt niðdimman hylji mig.